Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Повечко билкарки ще ни дойдат добре – отбеляза Лийша, – но градчето е побрало три пъти повече бежанци, отколкото може да изхрани. Точно сега не е добро място за теб и чирачките ти.
– Но пък е мястото, където ще сме най от полза.
Лийша поклати глава.
– Съвсем скоро можете да очаквате в Анжие цяла вълнӚ бежанци.
Седемнайсета глава
НЕ ИЗОСТАВАЙ В ТАНЦА
333 СЗ ПРОЛЕТ
Отворете в името на херцога! – прогърмя глас скоро след съмване. Изкрещяната заповед бе придружена от силно думкане по вратата на лечебницата, която все още беше залостена от вечерта.
Насядалите на масата за закуска замръзнаха и погледнаха вратата. Чирачките отдавна вече бяха яли и шареха напред-назад, сервирайки закуската на пациентите, а Джизел и останалите се бяха оттеглили на спокойствие в кухнята.
На Роджър му се стори, че всички замълчаха за няколко дълги минути, но реално едва ли бяха минали повече от секунди, когато госпожа Джизел вдигна поглед към всички тях.
– Е – каза тя, избърса уста и се изправи. – Най-добре да се погрижа за това. Всички вие си останете по местата и ометете чиниите. Каквото и да иска херцогът, най-добре ще е да не тръгвате на празен стомах.
Тя оправи роклята си и закрачи към вратата. И секунда не беше минала, откакто стана, а Роджър скочи от мястото си и долепи гръб до стената при вратата, за да подслушва.
– Той къде е?! – избуча силен мъжки глас, когато Джизел отвори.
Роджър клекна и наклони глава, за да надзърне иззад вратата, като подаде навън не повече от око и червен кичур. Над госпожа Джизел се извисяваше висок, едър мъж с ярка, лакирана броня. На гърба си носеше изящно, позлатено копие, а нагръдникът му беше украсен с герб с дървен войник. Роджър веднага разпозна масивната му челюст.
Жонгльорът бързо се обърна към останалите.
– Братът на херцог Райнбек, принц Тамос! – изсъска той и отново надникна с едно око.
– Имаме много пациенти, ваше височество – отвърна Джизел по-скоро смаяно, отколкото с уплах, – ще трябва да обясните по-точно.
– Не си играй с мене, жено! – сгълча я принцът и навря пръста си в лицето на Джизел. – Много добре знаеш...
– Ваше височество, моля ви! – прекъсна го мъжки глас. – Няма нужда от подобно държание!
Появи се мъж, който разпери ръце между тях, за да свали полека ръката с насочения пръст към Джизел. В много отношения този мъж беше точна противоположност на принца – дребен, грозноват, с плешиво теме и изпито лице. Провисналата му черна коса беше дълга и падаше във високата му яка, а рядката му брада не стигаше много над брадичката му. Очилата му с телени рамки бяха кацнали на средата на дългия му нос, а през тях очите му изглеждаха като две малки черни точки.
– Лорд Дженсън, първият министър на херцога – уведоми Роджър останалите.
Тамос погледна министъра, който рязко се отдръпна, като че ли го беше страх да не го ударят. Принцът погледна Джизел, пос-ле дребния човек, но раменете му се отпуснаха и след миг кимна.
– Хубаво, Дженсън, ти си на ход.
– Моите извинения, че ви... пришпорваме, госпожо Джизел – започна първият министър и се поклони, – но искахме да дойдем преди вашият... мм, гост да си е тръгнал.
Той притискаше с ръка към гръдите си кожен калъф за хартия, а с другата побутна очилата си.
– Гост ли? – попита Джизел.
Принц Тамос изръмжа.
– Флин Кътър – отвърна Дженсън.
Джизел го погледна озадачено.
– Ами имам предвид... мм, Защитения – поясни Дженсън.
Изведнъж погледът на Джизел стана непроницаем.
– Уверявам ви, той няма да си има никакви неприятности – побърза да добави Дженсън. – Негова Светлост херцогът ме помоли да му задам само няколко въпроса, преди да реши дали да бъде приет в двореца.
Чу се тупкане, Роджър се извърна от мястото си до вратата и видя Защитения да става от масата. Той кимна на жонгльора.
– Няма проблеми, госпожо – каза Роджър и прекрачи вратата.
Дженсън го погледна и носът му потрепна.
– Роджър Ин1 – каза той, без да пита.
1 Inn – хан (англ.). – Б. пр.
– За мен е чест, че ме помните, господин министър – каза Роджър и се поклони, а останалите го последваха навън през вратата на кухнята.
– Разбира се, че ви помня, Роджър – отвърна Дженсън. – Как ще забравя момчето, което Арик доведе, единственият оцелял от унищожението на Речен мост?
Останалите смаяно погледнаха Роджър.
– И все пак – продължи Дженсън и носът му отново трепна – бих се заклел: прочетох в миналогодишен доклад на майстор Чолс, че сте изчезнали и че са ви счели за мъртъв.