Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Ще го направя.
Първият министър бутна стола си назад и Пол се стрелна, за да попие мокрите страници и да ги навие обратно в кожения им калъф. Събра пособията за писане и забърса масата, а Дженсън се изправи и отиде при принц Тамос.
– Мисля, че приключихме засега – рече Дженсън. – Негова Светлост ще ви приеме в двореца си утре, час след съмване. Сутринта ще ви изпратя карета, за да избегнем каквито и да било... неприятности, ако ви – очите му се стрелнаха към Защитения – видят на улицата.
Защитения се поклони.
– Това би било чудесно, благодарим ви – каза той. Лийша направи реверанс, а Роджър се поклони.
– Господин министър – каза Лийша, приближи се до него и продължи шепнешком. – Разбрах, че на негова Светлост... все още му предстои първи наследник.
Принц Тамос видимо се наежи, но Дженсън вдигна ръка, за да го спре.
– Не е тайна, че бръшляненият трон все още няма наследник, госпожице Пейпър – каза той спокойно на Лийша.
– Плодовитостта беше една от специалностите на Бруна – каза Лийша, – а също така е и моя. За мен би било чест да предложа уменията си, стига те да са желани.
– Брат ми е напълно способен да се сдобие с наследник и без вашата помощ – изръмжа Тамос.
– Разбира се, ваше височество – съгласи се Лийша и направи още един реверанс, – но реших, че може би херцогинята би желала да се прегледа, ако затруднението идва от нейна страна.
Дженсън се намръщи.
– Благодаря ви за щедрото предложение, но нейна Светлост си има своя билкарка и силно ви съветвам да не засягате темата пред негова Светлост. Ще го спомена, където трябва.
Отговорът му беше неясен, но Лийша кимна и си замълча, само направи нов реверанс. Дженсън кимна и заедно с Тамос се отправиха към вратата. Точно преди да излезе, министърът се обърна към Роджър.
– Разчитам, че ще посетите Гилдията на жонгльорите, за да изясните статута си и да се разплатите за висящите си дългове, преди отново да напуснете града, нали така? – попита той.
– Да, господине – отвърна печално Роджър.
– Убеден съм, че историите около последните ви приключения ще бъдат много ценни за гилдията и вероятно ще изплатят дълга ви изцяло, но се надявам, че ще проявите благоразумие спрямо определени – той погледна Защитения – субективни тълкувания на случки, колкото и изкушаващо да е да използвате по-...сензационните тълкувания.
– Разбира се, господин министър – каза Роджър и се поклони дълбоко.
Дженсън кимна.
– Е, желая ви хубав ден – каза той и с принца напуснаха лечебницата.
Лийша се обърна към Роджър.
– Инцидент с бордей, а?
– Цяла гора дървесни демони не е в състояние да ме накара да ти разкажа за това – каза Роджър, – така че въобще не си прави труда.
* * *
На следващата сутрин Лийша видя през прозореца на Джизел отпред да спира карета с широки врати, украсени с печата на Райнбек – дървена корона, надвиснала над обрасъл с бръшлян трон. Принц Тамос придружаваше каретата в пълно бойно снаряжение върху едър кавалерийски кон, а след него маршируваше отряд от елитните му стражи, дървените войници.
– Довели са цяла войска – каза Роджър, като застана до нея и надзърна навън. – Не мога да преценя дали идват, за да ни пазят, или да ни опандизят.
– Че нужно ли е денят да се различава от нощта? – попита Защитения.
– Може би такъв е редът за хората, които херцогът приема на аудиенция – предположи Лийша.
Роджър поклати глава.
– Много пъти съм се возил на тази карета, докато Арик беше глашатай. Никога не се е налагало да ни следва по петите отряд дървени войници само за една обиколка из града.
– Сигурно са изпробвали стрелата през нощта – допусна Лийша – и съответно знаят, че това, което им предлагаме, е истинско.
Защитения сви рамене.
– Да става, каквото ще. Или са тук като наши придружители, или Райнбек ще се сдобие с отряд сакати войници.
Лийша зяпна, но Защитения излезе на двора на Джизел, преди да успее да му отвърне. Останалите го последваха.
Лакеят сложи стълба до каляската и отвори вратата. Тамос ги наблюдаваше от коня си, като кимна леко на Защитения, докато се качваха в каретата. Съвсем скоро затрополиха по дъсчената улица към двореца на Райнбек.
Имението на херцога беше единствената сграда в града, пос-троена изцяло от камък, а това демонстрираше огромно богатство. Както при херцог Юкор от Мливари, крепостта на Райнбек беше самодостатъчно умалено селище в по-голямата крепост на самия град. Открити площи заобикаляха деветметровите външни стени, в които бяха издълбани огромни защити, а улеите им бяха запълнени с ярък лак. Бяха учудващо дълготрайни, въпреки че досега най-много да ги бе изпробвал някой самотен въздушен демон. Ако в защитите на крепостта Анжие имаше пробив и тумби демони нападнеха града, Райнбек можеше просто да си затвори портите и да изчака зората в безопасност, дори целият град около имението му да избухне в пламъци.