Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Почти догонила шейсетте, госпожа Джизел все още беше силна и здрава въпреки грамадното тяло под престилката с джобовете. Беше чиракувала при Бруна, точно като Лийша, и повече от двайсет години вече въртеше лечебницата си в Анжие.
– Колко се радвам, че си тук – възкликна Джизел и се отдръпна чак когато доизстиска и последния дъх от крехката фигура на Лийша.
– И аз се радвам – отвърна ѝ Лийша с усмивка.
– Че и младият майстор Роджър! – избумтя Джизел и пое горкия Роджър в също толкова здрава прегръдка. – Май съм ти тройно задължена! Веднъж, че придружи Лийша до дома ѝ, и още два пъти, задето я връщаш!
– Няма защо – промълви Роджър. – И на двете ви дължа повече, отколкото мога да дам.
– Като начало можеш да посвириш на тая твоя цигулка на пациентите довечера – отвърна Джизел.
– Не искаме да те затрудняваме, ако няма място – каза Лийша. – Можем да отседнем в някой хан.
– Ядрото да ме вземе, ако ви пусна! – заяви Джизел. – Всичките оставате при нас, точка по въпроса. Имаме много да си приказваме, а и момичетата ще искат да те видят.
– Благодаря ти – рече Лийша.
– А сега ще ни запознаеш ли с придружителите си? – попита Джизел и се обърна към останалите.
– Не, нека позная – продължи тя, щом Лийша отвори уста. – Да видим дали си ги описала в писмата си както трябва.
Тя огледа Гаред от главата до петите и изви шия назад, за да срещне погледа му.
– Ти трябва да си Гаред Кътър – предположи тя.
Гаред се поклони.
– Да, госпо’о – отвърна той.
– На вид цял мечок, но пък с добри обноски – отбеляза Джизел и плесна едрия бицепс на Гаред. – Ще се спогодим с тебе.
Тя се обърна към Уонда, без дори да трепне при вида на жестоките червени белези по лицето на младата жена.
– А ти трябва да си Уонда? – попита тя.
– Да, госпожо – каза Уонда и се поклони.
– Изглежда, Хралупата е пълна с вежливи гиганти – отбеляза Джизел. Тя съвсем не беше ниска според критериите на Анжие, но въпреки това Уонда се извисяваше над нея. – Добре дошла!
– Благодаря, госпожо – отвърна Уонда.
Джизел се обърна накрая към Защитения, който все още стоеше скрит под качулатата си роба.
– Е, ти май не се нуждаеш от представяне – рече тя. – Дай да те видим тогава.
Широките ръкави на Защитения паднаха до лактите му, когато той посегна да свали качулката си. Очите на Джизел се разшириха леко, когато зърна татуировките му, но тя хвана ръцете му и ги стисна сърдечно, а очите ѝ гледаха право в неговите.
– Благодаря ти, че си спасил живота на Лийша – каза тя. Преди той да успее да реагира, тя го прегърна топло. Защитения погледна учудено Лийша и неловко отвърна на прегръдката.
– А сега, ако можете да се погрижите за конете, аз бих искала да си поговоря няколко минутки насаме с Лийша – каза тя. Другите кимнаха и Джизел придружи Лийша до лечебницата.
Лийша бе чувствала тази лечебница като свой дом в продължение на няколко години и постройката все още ѝ навяваше топли спомени, но по някакъв начин ѝ изглеждаше по-малка, отколкото преди година.
– Стаята ти е същата, каквато я помниш – рече Джизел, сякаш ѝ прочете мислите. – Кейди и някои от по-големите момичета мрънкат за нея, но мене хич не ме интересува – стаята е твоя, докато сама не я откажеш. Можеш там да спиш, а останалите ще ги сложим на празните легла в отделенията за пациенти. – тя се усмихна широко. – Освен ако не искаш някой от мъжете да сподели стаята ти.
Джизел смигна на Лийша, която се разсмя. Старата госпожа хич не се беше променила и все още ѝ търсеше спътник.
– Няма да се наложи.
– Звучи ми като чиста загуба – отвърна Джизел. – Наистина спомена, че Гаред е красавец, но това си е доста слабо казано, а половината жонгльори и пастири в града си шушукат, че твоят Защитен може да се окаже самия Избавител. Да не забравяме и Роджър, когото всяко момиче би признало за добра партия, а при това добре знаем, че си пада по теб.
– С Роджър сме само приятели, Джизел – каза Лийша, – същото важи и за останалите.
Джизел сви рамене и остави темата.
– Просто се радвам, че си си у дома.
Лийша сложи ръка на рамото ѝ.
– За кратко е. Сега моят дом е Хралупата на Избавителя. Селото прерасна в малък град и в момента се нуждаят от всяка възможна билкарка. Не мога да отсъствам дълго. Никога вече няма да мога.
Джизел въздъхна.
– Достатъчно зле е, че Вика ме напусна заради Хралупата, а сега и ти. Ако това място продължи да ми краде чирачките, направо да продавам лечебницата и там да си завъртя бизнеса.