Изчезналият герой

— В Оукланд — каза той, — а ти?

— Във Вълчия дом! Оукланд не е далеч. Удържаме слугите на гиганта, но няма да можем да го правим вечно. Елате тук преди залеза, или всичко ще приключи.

— Значи още не сме закъснели? — извика Пайпър. Почувства се изпълнена с надежда, но изражението на Талия я попари.

— Не още — каза Талия, — но, Джейсън, нещата са по-лоши, отколкото очаквахме. Порфирион се надига. Побързайте.

— Но къде е Вълчият дом? — попита той.

— Последното ни пътуване — каза Талия, а образът и потрепери — в парка. Джек Лондон. Спомни ли си?

За Пайпър това звучеше безсмислено, но Джейсън изглеждаше все едно е застрелян. Той се олюля, пребледнял като платно, и образът от съобщението на Ирида изчезна.

— Братле, добре ли си? — попита Лио. — Знаеш ли къде е това?

— Да — каза Джейсън, — в долината Сонома. Не е далеч. Не и ако летим.

Пайпър се обърна към жената пилот, която наблюдаваше какво става с все по-озадачено изражение.

— Госпожо — каза й Пайпър с най-чаровната усмивка, на която бе способна, — нямате нищо против да ни помогнете още веднъж, нали?

— Нямам нищо против — съгласи се жената.

— Не можем да отведем смъртна до битката — възрази Джейсън. — Прекалено опасно е. — Сетне погледна към Лио. — Можеш ли да управляваш това нещо?

— Ами — изражението на Лио не вдъхна особено доверие на Пайпър, но след това той докосна с ръка хеликоптера и се съсредоточи, сякаш се заслуша в машината. — Пътнически хеликоптер Бел 412НР — каза той — с четиритактов мотор, скорост от двайсет и два възела, височина до шест хиляди метра. Резервоарът му е почти пълен. Да, разбира се, че мога да го управлявам.

Пайпър отново се усмихна на жената пилот.

— Няма проблем да оставиш вертолета на малко момче без книжка, нали? Ще го върнем.

— Аз… — Жената почти се задави, но ги пусна. — Няма проблем.

Лио се ухили.

— Скачайте вътре, деца. Чичо Лио ще ви отведе на разходка.