Изчезналият герой

Тристан Маклийн не трябваше да бъде виждан в такова състояние. Той беше звезда. Беше самоуверен, силен, сигурен. Винаги държеше ситуацията под контрол. Това беше представата, която публиката имаше за него. Която бе изградил. Но сега от този му образ нямаше и следа. Беше си отишъл.

— Не знаех за мама — каза му Пайпър. — Разбрах чак след като те отвлякоха. Когато разбрахме, че си тук, дойдохме веднага. Приятелите ми помогнаха. Никой няма да те нарани повече.

Но баща й не можеше да спре да трепери.

— Вие сте герои — ти и приятелите ти. Не мога да повярвам. Ти си истински герой. Не се правиш на такъв като мен. Толкова се гордея с теб, Пайпс.

Но думите бяха изречени апатично, като в транс. Той погледна към долината и хватката му върху ръката на Пайпър се отпусна.

— Майка ти никога не ми каза.

— Смяташе, че така ще е по-добре — отговорът прозвуча кухо дори на Пайпър. Никакво очароване нямаше да промени това. Но не искаше да каже на баща си това, което наистина бе разтревожило Афродита — че ако прекара живота, знаейки, че по земята крачат богове и духове, ще полудее.

Пайпър бръкна в джоба на якето си. Стъкленицата бе все още там, топла на допир. Но как можеше да изтрие спомените му? Той най-сетне бе разбрал коя е тя. Най-сетне бе горд с нея. Най-сетне тя бе неговият герой. Не обратното. Сега нямаше да я отпрати — никога вече. Сега споделяха обща тайна.

Как можеше да върне нещата към предишния им ред?

Тя задържа ръката му и му разказа разни неща — за това как е изкарала в училището „Уилдърнес“, за хижата си в лагера на нечистокръвните. Разказа му как тренер Хедж яде карамфили и е паднал със задника нагоре на връх Диабло, как Лио е опитомил дракон, а Джейсън е прогонил глутница вълци, като им е говорил на латински. Приятелите й се усмихваха несигурно, докато тя разказваше приключенията им. Баща й сякаш се отпусна, докато тя говореше, но не се засмя.