Изчезналият герой

— Да — прошепна Пайпър, сетне направи гласа си успокояващ, — да, ще забравиш. Всичко ще е като… като преди.

Той затвори очи и си пое глътка въздух.

— Обичам те, Пайпър. Винаги съм те обичал. Аз… те отпращах, защото не исках да те изложа на онзи живот. Нито на начина, по който аз израснах — в бедност и безнадеждност, нито на холивудската лудост. Мислех, че те защитавам. — Той се засмя слабо. — Сякаш животът ти без мен щеше да е по-добър, по-безопасен.

Пайпър стисна ръката му. Беше чувала тези думи и преди, но не им вярваше. Мислеше, че той се оправдава с тях. Нали изглеждаше толкова уверен и жизнерадостен, сякаш животът му е песен. Как можеше да твърди, че трябва да я защитава от него? Но сега Пайпър разбра, че той наистина го е правил за нейно добро, опитвайки се да не й покаже колко уплашен и несигурен се чувства в действителност. Наистина се бе опитвал да я защити. А сега способността му да се справя с живота бе унищожена.

Тя му предложи стъкленицата.

— Вземи я. Може би някой ден ще бъдем готови да поговорим за това отново. Когато си готов…

— Когато съм готов — промърмори той. — Звучиш все едно аз съм този, който трябва да порасне. А трябваше аз да съм родителят.

Очите му блеснаха с малка отчаяна надежда.

— Обичам те, Пайпс.

— И аз те обичам, татко.

Той изпи розовата течност. Очите му се завъртяха в главата и той залитна напред. Пайпър го хвана, а приятелите и се затичаха да помогнат.

— Хванах го — каза Хедж. Сатирът залитна, но бе достатъчно силен, за да задържи Тристан Маклийн изправен. — Вече помолих нашата приятелка пилот да извика самолета. Той вече пристига. Домашен адрес?

Пайпър се канеше да му каже, когато й хрумна нещо. Тя провери джобовете на баща си и се оказа, че неговият смартфон е още вътре. Беше странно да намери нещо толкова обикновено след всичко, което бяха преживели, но се сети, че Енкелад не е имал причина да го вземе.

— Всичко е тук — каза Пайпър — адресът, номерът на личния шофьор. Само се пази от Джейн.

Очите на Хедж светнаха, сякаш предугади възможна битка.

— Коя е Джейн?

Докато Пайпър обясняваше, самолетът на баща й се приземи до хеликоптера.

Хедж и стюардесата качиха татко й на борда. След това Хедж се върна да се сбогува. Той прегърна Пайпър и погледна Джейсън и Лио:

— Бухтички, да пазите момичето, чувате ли ме? Или ще ви накарам да правите лицеви опори.

— Става, тренер — усмихна се слабо Лио.

— Без лицеви! — обеща Джейсън.

Пайпър също прегърна стария сатир.

— Благодаря ти, Глийсън. Погрижи се за него.

— Няма проблем, Маклийн — успокои я той. — Имат безалкохолна бира и вегетариански енчилади за полета, както и покривки от чист памук! Вкусно! Лесно ще свикна.

Докато се катереше по стъпалата, едната му обувка падна и за миг копитото му се показа. Очите на стюардесата се разшириха, но тя погледна настрана и се направи, че всичко е наред. Пайпър се досети, че вероятно е виждала и по-странни неща, щом работи за Тристан Маклийн.