Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
Изправи се треперещ на крака и видя, че върху техния вертолет е паднала най-голямата снежна топка в света, направена от сняг, лед и пръст. Беше с размерите на гараж.
— Добре ли си? — дотича Джейсън до него с Пайпър от другата му страна. И двамата изглеждаха невредими, с изключение на това, че бяха покрити със сняг и кал.
— Да — потръпна Лио, — но мисля, че дължим на онази жена нов хеликоптер.
Пайпър посочи на юг.
— Там се води битка — каза тя, но после се намръщи. — Не… навсякъде около нас е.
Беше права. Звуците от битката отекваха из цялата долина. Снегът и мъглата правеха всякакви изводи несигурни, но изглеждаше, че навсякъде около Вълчия дом се водят схватки.
Зад тях се издигаше домът мечта на Джек Лондон — огромна съборетина от червени и сиви камъни и груби дървени греди. Лио можеше да си представи как е изглеждала преди — комбинация от хижа и замък, нещо, което само един милиардер с много свободно време би построил. Но в мъглата и суграшицата мястото имаше самотен и призрачен вид. Лио лесно можеше да повярва, че останките от онази къща са прокълнати.
— Джейсън! — чу се гласът на момиче.
Талия се появи от мъглата с анорак, покрит със сняг. Държеше лък в ръката си, а колчанът й бе почти празен. Затича се към тях, но успя да направи само няколко крачки, преди някакъв шесторък изрод от земеродните да изскочи от бурята зад нея, надигнал по една тояга във всяка от ръцете си.
— Внимавай! — извика Лио. Те хукнаха да помогнат, но Талия държеше нещата под контрол. Тя направи кълбо във въздуха и изстреля стрела, преди да се приземи на едно коляно с ловкостта на гимнастик. Чудовището получи сребърна стрела между очите и се разпадна на буца глина.
Талия се изправи и взе стрелата си, но върхът й бе счупен.
— Тази бе последната ми — каза тя и ритна презрително буцата пръст. — Глупаво същество!
— Но изстрелът бе добър — похвали я Лио.
Както винаги, Талия не му обърна внимание (което несъмнено означаваше, че го намира за все така неустоим). Тя прегърна Джейсън и кимна на Пайпър.
— Идвате точно навреме. Ловджийките ми държат периметър около имението, но всеки миг очаквам да ни пробият.
— Земеродни? — попита Джейсън.
— И вълците на Ликаон. — Талия издуха една висулка от носа си. — А също и духове на бурята.
— Но ние ги отнесохме на Еол! — възрази Пайпър.
— А той се опита да ни убие — напомни й Лио. — Може би отново помага на Гея.
— Не зная — отвърна Талия, — но чудовищата се появяват почти толкова бързо, колкото ние ги унищожаваме. Лесно бе да завладеем Вълчия дом — изненадахме стражите и ги пратихме в Тартара. Но после се разрази тази странна виелица и започнаха да ни нападат орди чудовища. Сега сме обкръжени. Не знам кой или какво води атаката, но мисля, че е планирана. Това е смъртоносен капан, предвиден за всеки, който се опита да освободи Хера.
— А тя къде е? — попита Джейсън.
— Вътре — каза Талия. — Опитахме се да я освободим, но не знаем как да счупим клетката. До залеза остават само няколко минути. Според Хера в същия миг Порфирион ще се прероди. Освен това повечето чудовища стават по-силни през нощта. Ако не успеем да освободим Хера скоро…
Нямаше нужда да довършва.
Лио, Джейсън и Пайпър я последваха към останките от имението.
Джейсън мина през прага и незабавно рухна.
— Ей! — хвана го Лио. — Какво ти става?
— Това място… — поклати глава Джейсън — съжалявам. Спомените внезапно ме връхлетяха.
— Значи си бил тук? — попита Пайпър.
— И двамата бяхме — каза Талия с мрачно изражение, все едно си припомняше нечия смърт. — Мама ни доведе тук, когато Джейсън беше малък. Остави го и ми каза, че е мъртъв. А той просто изчезна.
— Тя ме остави на вълците — промърмори Джейсън. — Така искаше Хера. Дадоха ме на Лупа.
— Тази част не я знаех — намръщи се Талия. — Коя е Лупа?
В този момент сградата се разтърси от експлозия. Отвън се издигна огромен облак във формата на гъба, от който падаха сняг и лед. Приличаше на ядрен взрив, който излъчва студ вместо жега.
— Може би сега не е най-доброто време за разговори — подхвърли Лио. — Покажи ни богинята.
Веднъж попаднал вътре, Джейсън сякаш се съвзе. Къщата беше построена във формата на издължен полукръг и той ги поведе между двете крила към вътрешен двор с изпразнен басейн. На дъното му, точно както бе сънувал, се издигаха две спирали от камък и корени, които бяха пробили основите.