Черната вдовица [bg]

— Родителите ми работеха за Външното министерство.

— Лекар ли си?

— И то много добър.

— Кой те вербува?

— Никой. Аз сама кандидатствах за работа в Службата.

— Защо?

— Исках да служа на страната си.

— Това ли е първото ти участие в акция?

— Не, разбира се.

— Французите участват ли?

— Никога не работим с други служби. Предпочитаме да се справяме сами.

— Синьо и бяло? — попита Саладин, използвайки девиза на израелската военна и разузнавателна машина.

— Да — кимна бавно Натали. — Синьо и бяло.

Въпреки пропитата с напрежение ситуация, Саладин настояваше тя да бъде надлежно забулена по време на разпита. В къщата нямаше абая, затова я покриха с чаршаф, взет от едно от леглата. Само можеше да си представи как изглежда — комична фигура, покрита с бял плат, но пък той ѝ даваше преимуществото на личното пространство. Тя лъжеше с пълната увереност, че Саладин не можеше да види издайнически сигнали за измама в очите ѝ. Успя да се представи пред него и като вътрешно спокойна, дори в мир със себе си, когато всъщност мислеше само за болката, която щеше да изпита, когато изсвисти острието…

След като зрението ѝ бе отнето, слухът ѝ се изостри. Тя успяваше да проследи затруднените движения на Саладин из стаята и да локализира четиримата въоръжени терористи на ИДИЛ. А високо над къщата чуваше бавните, лениви обиколки на едномоторен самолет. Усещаше, че и Саладин го чува. Той млъкна за миг, докато самолетът се отдалечи, и след това продължи разпита:

— Как успя да се преобразиш така убедително в палестинка?

— Минах специално обучение.

— Къде?

— В Негев.

— Има ли и други агенти на Службата, които са проникнали в ИДИЛ?

— Да, много.

— Как се казват?

Тя му назова шест имена — четири мъжки и две женски. Обаче побърза да допълни, че не знае какво е естеството на поставените им задачи. Знаеше само, че самолетът се бе върнал над малката къщичка с форма на буквата А. Помисли си, че и Саладин го бе разбрал. Той имаше само един последен въпрос: Защо бе спасила живота му в онази къща с много стаи и вътрешни дворове край Мосул?

— Исках да спечеля доверието ти — искрено отговори тя.

— Успя — призна той. — А след това го предаде. И заради това, Маймонид, тази вечер ще умреш.

В стаята настъпи тишина, но не и в небето над тях. Заслушана в шума от самолета, Натали следеше потропването и бавния провлачен ход на Саладин през стаята към входната врата. Това бе последното нещо, което чу от него.