Шепнещите [bg]

Ирод се изправи, като продължаваше да стиска рамото й, така че тя бе принудена също да се изправи.

— Сега имам някои лоши новини за теб, но ти ще ги приемеш като войник: твоят приятел Джоуел Тобаяс няма скоро да стопли отново леглото ти. Ние с него опитахме да проведем един разговор, но той не бе много словоохотлив и бях принуден да упражня известен натиск над него.

Сложи лявата си ръка на бузата й и я пощипна леко. Докосването на кожата му бе ледено и тя издаде тихо животинско скимтене.

— Мисля, че знаеш за какво говоря. Честно казано, за него бе избавление, когато дойде краят.

Краката й се подкосиха. Щеше да падне, ако Ирод не я държеше. Опита да го отблъсне от себе си, но той бе по-силен от нея. Разплака се, а той внезапно я сграбчи пак за косата и дръпна главата й толкова силно назад, че вратът й изпука.

— Недей — каза Ирод. — Няма време за скръб. Аз съм зает човек и трябва да бързам. Имаме да свършим някои неща и после можеш да го оплакваш колкото искаш.

Заведе я до вратата на мазето. Протегна дясната си ръка и я опря в дървото.

— Знаеш ли какво има там, долу?

Карън поклати глава. Още плачеше, но скръбта й бе притъпена подобно на болка, която се мъчи да се пребори с възпиращото въздействие на упойката.

— Пак лъжеш — каза Ирод, — но в известен смисъл казваш и истината, защото не вярвам да знаеш какво всъщност е онова долу. Но двамата с теб ще разберем това заедно. Къде е ключът?

Тя бавно бръкна в джоба на халата, подаде му ключа и каза:

— Не искам да се връщам в мазето. — Помисли си, че говори като малко момиче, което хленчи и се опитва да измоли нещо, като угодничи.

— Е, госпожичке, няма как да те оставя тук съвсем сама, нали? — отвърна той. Говореше разумно, дори учтиво, но това бе същият човек, който преди малко я бе нарекъл уличница; който бе оставил следи по кожата й, където пръстите му се бяха впили в рамото; който бе разкъсал ухото й; който бе убил Джоуел и отново я беше оставил сама. — Но няма защо да се тревожиш, след като вече имаш мен да те пазя. — Върна й ключа. — Сега върви да отключиш. Аз ще съм зад теб.

Показа й пистолета си, за да я окуражи допълнително, тя стори каквото й бе наредено, а ръката й трепереше съвсем леко, докато пъхаше ключа в ключалката. Когато отвори вратата и мракът отвъд зейна пред тях, той отстъпи назад.

— Къде е лампата? — попита.

— Не работи — каза тя. — Повреди се, докато бях долу. — Едва не добави: „Те я повредиха. Искаха да се спъна и да падна, за да остана долу при тях.“

Ирод се огледа и видя фенера на пода. Наведе се да го вземе, а тя го ритна силно отстрани по главата, събаряйки го на колене. Хукна към външната врата, но още опипваше за резето, когато той се нахвърли върху й. Изпищя и той покри устата й с ръка, дръпна я назад и после я хвърли на пода. Тя падна по гръб и преди да успее да се изправи, той вече бе на колене върху гръдния й кош. Ръката му бръкна в устата и сграбчи езика й толкова силно, сякаш се готвеше да го изтръгне. Тя не можеше да говори, но очите й го умоляваха да не го прави.