Шепнещите [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-699-5
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шепнещите [bg]». Краткое содержание книги:
Отиде до един от рафтовете и свади малка статуетка на женски дявол от слонова кост. Изглеждаше ми ориенталска, но не съм специалист.
— Сувенир — каза той. — Ще го добавя към моята колекция. Сега трябва да изпълня още една задача. Позволи ми да те представя на някого…
Стояхме пред огледалото с красива рамка пред кабинета на Ирод. В началото в него се виждаха само моето отражение и отражението на Колекционера, но след малко към нас се присъедини трети. Първо изглеждаше като неясно петно, тъмносива празнота там, където трябваше да има очи и уста, но впоследствие придоби разпознаваеми черти.
Това бе лицето на Сюзън, покойната ми съпруга, но с дупки, прогорени в кожата, където някога бяха очите. После лицето отново се размаза като разклатена дрънкалка и се превърна в Дженифър, убитата ми дъщеря, но също без очи, устата й пълна с хапещи насекоми. След това още лица, врагове от миналото, които се сменяха все по-бързо и по-бързо: Пътника, онзи, който бе разделил Сюзън и Дженифър; убиецът на жени Калеб Кайл; Пъд, лицето му покрито със стари паяжини; и Брайтуел, демонът Брайтуел, гушата му издута като огромна кървава утроба.
Защото той бе във всички тях и всички те бяха родени от него.
Накрая остана само фигурата на мъж в началото на четирийсетте, малко над средния ръст. В тъмната му коса се прокрадваха сиви нишки и очите му бяха тревожни и тъжни. До него стоеше неговият близнак, а до близнака беше Колекционера. Тогава Колекционера се дръпна встрани, двете отражения се сляха в едно и аз останах да се взирам сам в себе си.
— Какво изпитваш? — попита Колекционера.
— Гняв. И страх. То се боеше. — Отговорът дойде, преди дори да ми бе минала тази мисъл. — Боеше се от теб.
— Не — каза Колекционера. — Не от мен…
Прочетох на лицето му съчувствие, но имаше и нещо друго.
За пръв път почувствах страха на Колекционера от мен.
Епилог
Иска ми се да живеех в къщата си само с една
трета от всички
тези богатства, и да бяха живи мъжете, които
умряха в онези дни в
обширните земи на Троя…