Шепнещите [bg]

След четири минути пред портите спря черен ван без всякакви надписи. Цифровият защитен код, променян всяка седмица като един вид допълнителен охранител, бе набран от пазача на портите и Ирод съответно го потвърди. Портите се отвориха и се затвориха веднага щом ванът влезе в имението. Тон спря пред къщата и от него излязоха четирима въоръжени мъже, двама от които веднага тръгнаха да огледат сградата отстрани и отзад, един насочи оръжието си към градината, докато последният доближи вратата и включи главния интерком.

— Дюрер — каза той.

Както цифровият код, и тази дума, идентифицираща екипа охранители, се променяше всяка седмица.

— Дюрер — повтори Ирод.

Активира дистанционно ключалката на входната врата, отвори и даде достъп на охранителите до къщата. Един от тях, онзи, който бе казал кодовата дума, влезе веднага. Мъжът, който бе наблюдавал градината, тръгна към вратата, но остана отвън, докато основният претърсващ екип не се върна при него и не докладва, че всичко е наред. Едва тогава влезе в къщата, оставяйки ги отвън. Ирод опита да проследи придвижването им от екран на екран, докато изключваха централната алармена инсталация и проверяваха записващия уред за автоматично регистриране и после продължиха да обикалят из къщата. Десет минути след като претърсването беше започнало, интеркомът в кабинета му избръмча.

— В безопасност сте, сър. Изглежда, е било нещо в зона две: прозорецът на трапезарията. Но няма следи от опити за проникване. Може да е някакъв дефект. Ако желаете, сутринта ще изпратим техник.

— Благодаря ви — каза Ирод. — Можете да си тръгвате.

Проследи как екипът от четири души напуска имението. Когато портите се затвориха след тях, разблокира ключалките на вратата и затвори килера, за да не вижда екраните и Капитана. Въпреки че стаята бе добре проветрена и че Ирод често работеше на затворена врата, не обичаше да я държи заключена. Мисълта за затвор или каквото и да било друго принудително ограничаване на свободата го ужасяваше. Струваше му се, че тъкмо заради това бе изпитал такова удоволствие да го причини на онази жена, Сандърс. Беше един вид пренасочване на страховете, но също така и наказание. Предложил бе сделка и на нея, и на Тобаяс: животът им срещу местонахождението на съкровището, ала те бяха проявили алчност и бяха започнали пазарлък, за какъвто той нямаше нито време, нито желание. Втората сделка бе предложена единствено на Тобаяс: той можеше да избира дали да умре бързо или пък бавно, но при всяко положение трябваше да умре. В началото на Тобаяс му беше трудно да го повярва, но накрая Ирод успя да го убеди.