Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 165
Перейти на страницу:

В бараката беше тъмно и пълно със сенки, дори с широко отворената врата, но имаше достатъчно светлина, за да види верижния трион на баща си на масата в дъното. Имаше още два триона, единият ръчен с дръжки в двата края, и по-добре, защото верижният изглеждаше в окаяно състояние. Жълтата му боя почти не се виждаше от напластено масло, веригата беше напълно ръждясала, а и не можеше да си представи как ще събере сили да дръпне шнура за запалване.

Луси обаче се оказа права за бензиновия фенер. Имаше дори два на рафт вляво от вратата заедно с метална туба от един галон с бензин, но веднага се виждаше, че единият фенер е счупен, с разбито стъкло и липсваща дръжка. Другият изглеждаше здрав. За щастие имаше и поставен фитил; както му трепереха ръцете, се съмняваше, че би успял да сложи нов. „Трябваше да се сетя по-рано — смъмри се той. — Естествено, трябваше и да се прибера вкъщи по-рано. Докато още можех“.

Когато вдигна тубата с бензина на слабата следобедна светлина, видя наклонения надясно почерк на баща си върху парче лейкопласт: ИЗПОЛЗВАЙ ТОЗИ, А НЕ БЕЗОЛОВЕН! Разтръска я. Беше пълна до половината. Не беше кой знае колко, но може би щеше да му стигне за два-три дни, ако го използваше разумно.

Отнесе тубата и здравия фенер в хижата, понечи да ги остави на масата, но размисли. Ръцете му трепереха и със сигурност щеше да разлее поне част от бензина. Затова сложи фенера в мивката и съблече мокрото яке. Преди да се заеме да напълни фенера, отново се разкашля. Стовари се на един от столовете и буха, докато насмалко не припадна. Вятърът виеше и нещо тупна върху покрива. Много по-голям клон от онзи, който беше отбил с ръка, ако се съдеше по звука.

Когато кашлицата премина, отвъртя капачката на фенера и тръгна да търси фуния. Не намери, затова откъсна парче алуминиево фолио и направи примитивна фуния. От изпаренията отново се разкашля, но този път удържа пристъпа, докато напълни резервоара. Щом приключи, се преви над шкафа с горещо чело, отпуснато върху ръката, и започна да се дави от кашлица.

Пристъпът в крайна сметка премина, но температурата му се беше качила още повече. „Това, че се измокри до кости, едва ли помогна“, помисли си той. Щом запалеше фенера — ако успееше да го запали, — щеше да изпие още един аспирин. И прахче за главоболие, и голяма глътка от лека на д-р Кинг за всеки случай.

Напомпа малката джаджа отстрани, за да покачи налягането, отвори кранчето, после запали клечка кибрит и я пъхна в дупката за запалване. За момент не се случи нищо, но после фитилът пламна и лумна толкова ярка светлина, че Дрю примижа. Занесе фенера до килера, за да потърси фенерче. Намери дрехи, стари оранжеви жилетки за ловния сезон и стари кънки (помнеше смътно, че се пързаляше по замръзналия поток с брат си в редките случаи, когато бяха идвали тук през зимата). Намери шапки и ръкавици, и допотопна прахосмукачка „Електролукс“, която изглеждаше в същото окаяно състояние като ръждясалия верижен трион в бараката. Нямаше фенерче.

Вятърът се извиси до писък в стрехите и го заболя главата. Дъжд се стичаше по прозорците. Последната дневна светлина се стопяваше и той си помисли, че го чака много дълга нощ. Експедицията до бараката и усилията да запали фенера го бяха погълнали изцяло, но сега, след като беше свършил с това, имаше време да се страхува. Беше се оказал хванат в този капан заради книга, която (вече можеше да го признае) започваше да му се изплъзва като предишните. Нямаше как да си тръгне, беше болен и несъмнено щеше да се разболява все повече.

— Мога да си умра тук — каза с новия си пресипнал глас. — Напълно възможно е.

По-добре да не мисли за това. По-добре да сложи дърва в печката и да я запали, защото освен дълга, нощта щеше да бъде и студена. Температурите рязко ще паднат с нахлуването на студения фронт, брадясалият любител на метеорологията не беше ли казал така? Продавачката в магазина с обицата на устната беше казала същото. Използвала беше същата метафора (ако наистина беше метафора), която оприличаваше температурата на предмет, който може да падне от маса.

Това му напомни за заместник-шериф Джеп, който не беше най-умният ученик в класа. Наистина ли? Нима си беше въобразил, че този израз ще свърши работа? Скапана метафора (ако наистина беше метафора). Не само слаба, а направо смехотворна. Докато зареждаше печката, в трескавия му ум като че ли се отвори тайна врата и той си помисли: Куха лейка.

1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)