Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 165
Перейти на страницу:

Ще поспя. Трябва да подремна. Когато се събудя, ще мога да реша.

И така, той пийна отново от вълшебния еликсир на д-р Кинг — или както там се казваше — и се качи в спалнята, където с Луси бяха спали при предишните си престои в хижата. Заспа и когато се събуди, дъждът и вятърът бяха връхлетели и изборът вече не беше в негови ръце. Трябваше да се обади по телефона. Ако все още можеше.

19

— Здравей, скъпа, аз съм. Съжалявам, че те ядосах. Наистина.

Тя пренебрегна извинението.

— Не ми прилича на алергия, господинчо. Струва ми се, че си болен.

— Просто настинка. — Той си прочисти гърлото или поне се опита. — Но май е доста тежка.

Прочистването на гърлото предизвика кашлица. Той покри с длан слушалката на стария телефон, но Луси вероятно все пак го беше чула. Вятърът идваше на пориви, дъждът шибаше прозорците, а лампите примигнаха.

— И сега какво? Ще се затвориш в хижата ли?

— Явно ще трябва — отвърна той, след което побърза да добави: — Вече не става въпрос за книгата. Щях да се прибера, ако смятах, че е безопасно, но бурята връхлетя. Лампите току-що примигнаха. Преди да се стъмни токът ще спре и телефонът ще прекъсне, почти гарантирано. Сега ще замълча, за да ми кажеш „Нали ти казах“.

— Нали ти казах. Сега, след като уточнихме това, колко си зле?

— Не чак толкова — отвърна той, което беше още по-голяма лъжа от онази, че сателитната чиния не работи. Чувстваше се много зле, но ако ѝ го кажеше, не се знаеше как ще реагира тя. Дали щеше да се обади в полицията в Преск Айл, за да изпрати спасителен екип? Дори в сегашното му състояние това му се струваше прекалено. Да не говорим, че щеше да е голям срам.

— Не ми харесва, Дрю. Не ми харесва да си изолиран там.

Сигурен ли си, че не можеш да тръгнеш с колата?

— По-рано вероятно щях да успея, но пих някакво лекарство за настинка преди да полегна и се успах. Сега не смея да рискувам. Все още има запушени канавки и изровени участъци от миналата зима. Силен дъжд като този със сигурност ще наводни голяма част от пътя. Шевролетът може и да се справи, но ако не успее, ще се окажа заклещен на десет километра от хижата и на петнайсет от Смесения магазин.

Последва мълчание, по време на което на Дрю му се стори, че направо чува как тя си мисли: „Трябваше да се направиш на мъж, нали, глупак такъв“. Защото понякога „Нали ти казах“ просто не е достатъчно.

При нов порив на вятъра лампите примигнаха отново. (Или угаснаха за момент.) Телефонът изжужа като насекомо, после връзката се изчисти.

— Дрю? Чуваш ли ме?

— Да.

— Телефонът издаде странен шум.

— Чух го.

— Имаш ли храна?

— В изобилие. — Не че му се ядеше. Тя въздъхна.

— Тогава стой вътре. Обади ми се довечера, ако телефонът още работи.

— Добре. А когато бурята отмине, ще се прибера вкъщи.

— Не и ако има нападали дървета. Не и преди някой да отиде да разчисти пътя.

— Аз ще го разчистя — каза Дрю. — Верижният трион на татко е в работилницата, освен ако някой от наемателите не го е взел. Дори да е имало бензин в резервоара, се е изпарил, но мога да източа от колата.

— Ако не се разболееш по-тежко.

— Няма…

— Ще кажа на децата, че си добре. — Говореше по-скоро на себе си, отколкото на него. — Няма смисъл да тревожим и тях.

— Добра иде…

— Искам да знаеш, че постъпи отвратително, Дрю. — Тя мразеше той да я прекъсва, но не ѝ пречеше, когато тя го прави. — Изобщо не помисли в какво положение поставяш нас.

— Съжалявам.

— Книгата още ли върви добре? Дано. Дано си струва тревогите.

— Всичко е наред. — Вече не беше сигурен в това, но какво друго да ѝ каже? Старата история започва отново, Луси, а отгоре на всичко съм и болен. Така щеше ли да я успокои?

— Добре — въздъхна тя. — Голям си идиот, но те обичам.

— И аз те оби… — Вятърът изрева и внезапно единствената светлина в хижата беше воднистото мъждукане, процеждащо се през прозорците. — Луси, лампите угаснаха. — Говореше спокойно и това беше добре.

— Провери в бараката — каза тя. — Може да има фенер… Разнесе се ново жужене и настана тишина. Дрю остави старомодната слушалка върху вилката. Сега беше напълно сам.

20

Грабна едно вмирисано старо яке от закачалката до вратата и с мъка се отправи към бараката през гаснещата светлина, като веднъж вдигна ръка, за да отклони летящ клон. Дали защото беше болен, но имаше чувството, че вятърът вече е ураганен. Прехвърли ключовете, докато студена вода се стичаше във врата му въпреки вдигнатата яка на якето, и се наложи да изпробва три преди да намери ключа за катинара на вратата. Отново трябваше да го намества многократно, докато го превърти, а когато успя, вече беше подгизнал и кашляше.

1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)