Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 ... 165
Перейти на страницу:

Трябваше да седят навън пред погледите на целия град и разбойниците на Дик Прескот, защото това беше в основата на хитрия план, който Ейврил беше замислил, за да изведе сина на Прескот от града под носовете на коравите мъже, дошли да му попречат. Всички трябваше да видят блюстителите на реда, особено заместник-шерифът Кал Хънт, който по една случайност имаше същия ръст и телосложение като Анди Прескот.

Хънт носеше пъстро мексиканско серапе и широкопола шапка, украсена със сребърни висулки. Разточителната периферия скриваше лицето му. Това беше важно. Серапето и шапката не бяха на заместник-шериф Хънт; той беше заявил, че се чувства като пълен глупак с такава шапка. На шериф Ейврил не му дремеше. Той искаше хората на Прескот да гледат дрехите, а не мъжа, който ги носи.

Дотук добре. Интригата се завързваше. Тогава започнаха проблемите.

— Така — каза шериф Ейврил на заместниците си. — Време е да подишаме малко чист въздух по свечеряване. Да ни видят всички, които трябва да ни видят. Ханк, вземи онази кана. Искам момчетата на покрива да видят добре как тъпият шериф се напива с още по-тъпите си заместници.

— Налага ли се да нося тази шапка? — изстена Кал Хънт. — Няма да спрат да ми се подиграват цял живот.

— Засега мисли как ще оживееш до сутринта — отвърна шериф Ейврил. — Хайде да изнесем тези люлеещи се столове навън и…

Тук Дрю спря, прикован от образа на тясното шерифско управление с три люлеещи се стола в него. Не, четири стола, защото трябваше да добави и един за самия шериф Ейврил. Това беше много по-абсурдно от огромната шапка, скрила лицето на Кал Хънт, и не само защото четири люлеещи се стола щяха да напълнят цялата проклета стая. Самата идея за люлеещи се столове не се връзваше с шерифско управление дори в малко западно градче като Горчива река. Хората щяха да се смеят. Дрю изтри почти цялото изречение и прочете каквото беше останало.

Хайде да изнесем тези

Тези какво? Столове? В стаята на шерифа би ли имало цели четири стола? Струваше му се малко вероятно.

— Това да не е шибана чакалня — каза Дрю и избърса чело. — Не и в… — Кихавицата го изненада и той кихна преди да успее да покрие уста и опръска екрана на лаптопа с фини пръски слюнка, които размазаха думите.

— Мамка му! Шибана работа!

Протегна ръка за носните кърпички, за да избърше екрана, но кутията беше празна. Избърса лаптопа с кърпата за съдове и си помисли, че като е мокра ужасно прилича на кърпата на Рой Деуит. Сополивата му кърпа.

Хайде да изнесем тези

Температурата му покачила ли се беше? Не му се искаше да го вярва, искаше да си внуши, че все по-силната топлина, която усеща (както и все по-силното главоболие), се дължи на опитите му да разреши този идиотски проблем с люлеещите се столове, за да премине нататък, но определено изглеждаше, че…

Този път успя да се обърне настрани преди да започне да киха. Не само веднъж, а пет-шест пъти един след друг. Имаше чувството, че носът му се издува с всяко следващо кихане. Като прекомерно напомпана гума. Гърлото го болеше, ухото също.

Хайде да изнесем тези

Тогава му хрумна. Пейка! В шерифското управление можеше да има пейка, където да си чакат реда хората, дошли по един или друг въпрос. Ухили се и вдигна окуражително палци. Болен или не, елементите все още се подреждаха и наистина ли беше толкова изненадващо? Творческото вдъхновение често се движи по своя отделна чиста верига, независимо от болежките на тялото. Фланъри О’Конър имала лупус. Станли Елкин имал множествена склероза. Фьодор Достоевски страдал от епилепсия, а Октавия Бътлър — от дислексия. Какво е една скапана настинка, дори грип, в сравнение с подобни заболявания? Можеше да работи въпреки това. Пейката го доказваше, пейката беше гениално хрумване.

— Хайде да изнесем тази пейка навън и да пийнем.

— Но няма да пием алкохол наистина, нали, шерифе? — попита Джеп Ленард. Обяснили му бяха плана внимателно, но Джеп не беше най-ярката…

1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)