Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Така. — Макнаб подаде ръка на сержанта, след това се обърна към другите: — Хайде, клоуни, измъквайте се навън и да ви видя на джипа.
Готвачът се усмихна широко и ги последва навън.
(ТРИ)
Близо до Ричмънд
Вирджиния
08:40, 26 юли 2005
— „Вашингтон център“. — Фернандо Лопес се бе настанил на дясната седалка и говореше по микрофона. — „Лиър пет-нула-седем-пет“ с дестинация национално „Рейгън“. Имаме специално разрешение за кацане „Шест тире А тире две седем“. Очаквано време след десет минути.
— „Лиър нула-седем-пет“, имате разрешение за летище „Рейгън“. Започнете спускане на хиляда и петстотин метра. Свържете се с диспечерски контрол на „Рейгън“ на 122.7.
— Благодаря, „Вашингтон център“ — отвърна Фернандо и превключи честотите. — Диспечерски контрол „Рейгън“, тук „Лиър пет-нула-седем-пет“.
— „Нула-седем-пет“, тук „Рейгън“. Виждаме ви на радара. Поддържайте същата посока, скорост и темп на спускане. Докладвайте отново на височина хиляда и петстотин.
— „Рейгън“, „Нула-седем-пет“ поддържа посока скорост и темп на спускане, ще докладва на хиляда и петстотин.
Фернандо се обърна към Торине, който бе на пилотската седалка. Сега Кастило бе коленичил между тях.
— Ето така, господа, се справят истинските пилоти. Обаждаш се на някоя клечка във Вашингтон и си осигуряваш разрешение за кацане още преди да си излетял, като по този начин…
— „Лиър нула-седем-пет“, тук диспечерска кула „Рейгън“.
— Сега пък какво? — зачуди се на висок глас Фернандо.
— Във Военновъздушните сили имаме една приказка, Фернандо — обади се Торине. — „Пилците се броят наесен.“
— „Рейгън“, тук „Нула-седем-пет“ — отговори Фернандо.
— „Нула-седем-пет“, сведения за полет. Уведомяваме ви, че „С–37А“ на американските Военновъздушни сили, номер „Нула-четири-седем“ — „Гълфстрийм“ — навлезе в американското въздушно пространство.
Кастило веднага си представи специален агент Шнайдер увита в бели чаршафи, с превръзка на главата, отпусната в „Гълфстрийма“. Гърлото му се стегна и очите му плувнаха в сълзи. Обърна се, за да не го види никой.
— „Рейгън“ — отвърна Фернандо. — „Нула-седем-пет“ получи информацията. „Нула-седем-пет“ е на хиляда е петстотин. Пистата се вижда.
— „Лиър нула-седем-пет“, прехвърлете се към кула „Рейгън“ на 119.1.
— Тук „Лиър нула-седем-пет“, слушам.
Фернандо превключи честотата.
— Кула „Рейгън“, тук „Лиър нула-седем-пет“, край.
— Национално „Рейгън“ дава разрешение на „Лиър нула-седем-пет“ за кацане след „Делта 737“.
ХIV.
(ЕДНО)
Кабинетът на секретаря на Вътрешна сигурност
Комплекс „Небраска“
Вашингтон, окръг Колумбия
09:25, 26 юли 2005
Кастило, Торине и Лопес завариха майор Х. Ричард Милър Младши седнал на бюрото на Кастило. Милър бе в цивилен костюм с едноредно, почти черно сако. Левият му крак бе в гипс от пръстите на краката до над коляното. Пръстите му се показваха от подпрения на бюрото гипс.
— Извинете, че не ставам — започна Милър. — Много се старая да се съобразявам, но за човек в моето положение се оказва доста трудно.
Кастило поклати глава.
— Как е кракът?
— Чакай аз да питам първо — прекъсна го Милър. — Ще имам ли честта да бъда удостоен със скромно работно място в Звеното за организационен анализ?
— Защо не? — отвърна Кастило.
— В такъв случай, шефе — продължи Милър, — кажи как ти се струва? Приличам ли ти на човек, готов да участва в маратон?
— Знаеш ли, полковник — обърна се Кастило към Торине. — Трябва да го вържем и да му боядисаме грозните нокти в яркочервено и тогава да го оставим да ни обясни, че си пада по момичета.
— Като говорим за нежния пол — обади се отново Милър, — Джак Бритън се обади преди десетина минути от „Макдил“. Каза, че „Гълфстрийм“ е готов за излитане към Филаделфия. Това беше преди пет минути. Каза още, че Бети е настанена удобно и че според пилота ще бъдат във Филаделфия към единайсет и половина.
Милър видя изражението на Кастило и заговори като загрижен приятел.
— Много съжалявам, че стана така, Чарли.
Кастило кимна.
— Казах на Том Макгайър — продължи Милър — и той уреди самолетът да бъде посрещнат от делегация на Тайните служби.
Кастило кимна отново, след това попита:
— Ти откъде разбра за Звеното за организационен анализ?
— Секретар Хол ни показа решението на двамата с госпожа Форбисън, когато дойдохме днес сутринта — обясни Милър, след това погледна Торине и добави: — Каза, че ще ви изтеглят, полковник…