Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Парите не са проблем, господине.
Макнаб кимна.
— Втори въпрос — продължи той. — Какво, по дяволите, става?
— Вчера, господине, непосредствено след кацането, госпожа Мастърсън сподели с мен, че похитителите й и убийци на господин Мастърсън…
— Значи ще се опиташ да откриеш въпросния Лоримър, така ли? — попита Макнаб, когато Кастило приключи.
— Да, господине. Ако имам късмет, късно днес следобед ще бъдем в Париж.
Макнаб помълча за момент, очевидно замислен.
— Искаш двете радиостанции и операторите да тръгнат с теб, нали правилно съм те разбрал?
— Да, господине.
— Ал? — обърна се Макнаб към Уолш.
— Господине, ще бъдат в централата, когато приключите тук — отвърна капитан Уолш.
— Най-разумното, което можем да направим за радиото за Буенос Айрес, е да качим оператора на полета на „Американ Еърлайнс“ в 23:10 от Маями. Така ще е там утре сутринта в 06:20 местно време. Радиостанцията обаче ще бъде проблем. Не ми се иска да минава през тяхната митница, не само защото може и да не я пуснат… затова се обадих на секретар Кохън, докато беше все още на „Еър Форс Едно“ на път към Вашингтон. Тя обеща някой в Маями да облепи радиостанцията със съответните дипломатически стикери, така че да мине през митницата, без никой да я отваря. Ще бъде адресирана до посланика. Нещата може и да не минат съвсем безболезнено, защото нямам много доверие на Държавния департамент. — Затова, когато пристигна във Вашингтон, ще позвъня и ще разкажа на посланика какво става и какво изпращам. Той свестен ли е? Нали знае с какво се занимаваш и няма опасност от него да изтече информация?
— Изключителен човек, също и Алекс Дарби — помните ли го?
— Представителят на ЦРУ в Зарандж ли?
Кастило кимна.
— И той е там. Аз не си го спомних, но той обясни кой е. Много е свестен. Той знае как да прекара радиостанцията през митницата и ще се справи.
— Има ли към кого да се обърнеш, ако ти потрябват снайперисти? — попита Макнаб, а когато забеляза учуденото изражение по лицето на Кастило, продължи: — Можем да вкараме хора там, Чарли, на черно, разбира се, но ако ти трябват спешно, ще ги спуснем по въздуха. Това означава или с наш „С–22“, замаскиран като птичка на „Еър Парагвай“, или някой „727“ — не правя намеци, — или с „Глоубмастър III“, който има по-далечен обхват, но пък трудно може да остане незабелязан.
— Не съм обмислял възможността да изпратя снайперисти там — призна Чарли. — Не знам за какво могат да ми потрябват. Ако нещо изникне, добре, има някои хора, които ще ми свършат отлична работа. Има един от Тайните служби и агент от Агенцията за борба с наркотиците. Накратко, сигурно още неколцина морски пехотинци ще ми дойдат добре.
— За всеки случай мога да ти изпратя един контейнер с дипломатическа поща. Оръжия, очила за нощно виждане, зашеметяващи гранати и каквото там трябва. Да кажем, за шестима човека.
— Добре, господине. Чудесна идея. Чувствам се неловко, защото не се бях сетил сам.
— Макар да си бил възпитаник на най-добрия, Чарли, най-добрият никога не е очаквал от теб съвършенство — отвърна Макнаб.
— Полковник! — Кастило се обърна към Торине. — Как ще се отрази новата тежест върху презокеанския полет?
Торине обмисли внимателно въпроса.
— Контейнерът ще бъде приблизително сто и петдесет килограма.
— Няма да бъде повече от сто и шейсет — уточни капитан Уолш. — Мунициите няма да са много; преценихме, че можете да се заредите и там.
— Тези сто и петдесет килограма няма да променят кой знае колко нещата, Чарли — отвърна Торине.
— Ами ако някой започне да любопитства какво има на „Лиъра“?
— Митниците рядко проверяват какво има на самолета, стига да си остане на самолета — обясни Джейк.
— Сега ли искате да ги вземете? — попита Макнаб.
— Не, господине, обмислях въпроса, но ми се струва, че не е много разумно. Не ми се иска да ме спипат с шест „Кар–4“.
— Значи го пращаме с дипломатическа поща — реши Макнаб. — Нещо друго?
— Не, господине. Поне не се сещам.
— Добре — отвърна Макнаб. — Сега ще оправим всичко. — Обърна се към капитан Уолш. — Върви доведи готвача.
Готвачът се появи почти веднага.
Макнаб се изправи. Останалите го последваха.
— Слушам, господине — изпъна се сержантът и се опита да не издава колко е нервен. — Всичко наред ли беше, господине?
— Май не си отскоро в армията — започна Макнаб.
— Вече шестнайсет години, господине.
— Сержант, закуската беше първокласна и можете да се гордеете.
— Благодаря ви, господине. Много ви благодаря.