Червеношийката

— Показах на сервитьорката в „Скрьодер“ снимката на Евен Юл — обади се Халвуршен.

— Мая — поясни Хари.

— Не се сети да го е виждала — продължи Халвуршен.

— Ами точно това казвам — изстена Мьолер и избърса соса от устата си.

— Да, обаче показах снимката и на няколко клиенти в заведението — Халвуршен бързо погледна Хари. — Един старец, загърнат в палто, не само го беше виждал, но и попита защо не го приберем.

— В палто ли — изсумтя Хари. — Това е Мохикана. Конрад Оснес, военен моряк. Бива си го, но се страхувам, че вече не е благонадежден свидетел. И все пак. Юл каза, че бил в кафенето на отсрещния тротоар. Там няма телефонен автомат. Ако е искал да се обади някъде, най-естественото нещо е да отиде в „Скрьодер“.

Мьолер направи физиономия и погледна недоверчиво дюнера си. Беше се съгласил да опита дюнера-бюрек след доста увещания, включително след реклама от Хари: това било специалитет, дошъл от Турция, Босна и Пакистан.

— Наистина ли вярваш на тези глупости с раздвояването на личността, Хари?

— И на мен ми се струва толкова невероятно, колкото и на теб, шефе, но според Ауне е възможно. И има желание да ни помогне.

— Очакваш Ауне да хипнотизира Юл и да извика този Даниел Гюдесон, който той носи вътре в себе си, и да му измъкне самопризнание?

— Не е сигурно, че Евен Юл дори знае какво е сторил Даниел Гюдесон, затова е крайно необходимо да говорим с него — настоя Хари. — За щастие хората с МЛР са много податливи на хипноза, понеже непрекъснато правят със себе си точно това — автохипнотизират се. Така твърди Ауне.

— Страхотно — Мьолер погледна отегчено нагоре. — И за какво ти е заповед за обиск?

— Както сам спомена, нямаме нито технически доказателства, нито свидетели, а знаем, че не можем да пробутаме такива психологически истории в съда.

— Но ако намерим пушката „Мерклин“, значи отиваме в съда; друго не ни трябва.

— Хм — Мьолер се спря на тротоара. — Мотив.

Хари погледна Мьолер въпросително.

— Опитът ми показва, че дори и обърканите хора обикновено се ръководят от някакъв мотив в лудостта си. А не виждам какъв мотив има Юл.

— Юл няма, шефе — съгласи се Хари. — Даниел Гюдесон има. Сигне Юл е преминала малко или много на вражеската страна и може би това е послужило на Гюдесон като мотив за отмъщение. Написаното върху огледалото — Господ е моят съдник — може да означава, че схваща убийствата като кръстоносен поход на един-единствен рицар, че има оправдание, макар другите да го осъждат.

— А другите убийства? Бернт Бранхауг и — ако си прав, че убиецът е един и същ — Халгрим Дале?

— Нямам представа какви са били мотивите му. Но Бранхауг е застрелян с пушката „Мерклин“, а Дале е познавал Даниел Гюдесон. А според доклада от аутопсията Дале е бил заколен с прецизност, типична за хирург. Ето. Юл е започнал да учи медицина и е мечтаел да стане хирург. Не е изключено Дале да е трябвало да умре, защото е разобличил Юл, че се е представял за Даниел Гюдесон.