Знакът на Атина

Повърхността на кинжала потъмня. Пайпър го прибра в ножницата, като се мъчеше да спре треперенето на ръцете си. Надяваше се, че Пърси е прав и Нико е още жив. От друга страна, виждаше как последното видение се връзва с кръглата стая. Може би гигантите вдигаха тост за тяхната смърт.

— Трябва да изчакаме останалите — каза тя. — Хейзъл, Франк и Лио ще се върнат скоро.

— Не можем да чакаме повече — възрази Пърси.

— Това са само двама гиганти — изръмжа тренер Хедж. — Ако искате, аз ще ги поема.

— Ъ-ъ, тренер — отвърна Джейсън, — това е страхотно предложение, но ни трябва човек… ъ-ъ, сатир, който да пази кораба.

— И да оставя трима ви да оберете цялата слава? — намръщи се Хедж.

Пърси стисна ръката му.

— Хейзъл и останалите имат нужда от теб. Когато се върнат, ще им трябва лидер. Кой би свършил тази работа по-добре от теб?

— Така е — додаде Джейсън, който някак успя да не се разсмее. — Лио винаги е казвал, че ти си неговият лидер. Можеш да им кажеш къде сме отишли и да откараш кораба до Форума, където да се срещнем.

— И още нещо. — Пайпър откачи Каторпсис и го сложи в ръцете на тренер Хедж.

Очите на сатира се разшириха. Никой герой не трябваше да оставя оръжието си, но на Пайпър й бе омръзнало от гадни видения. Предпочиташе да срещне смъртта си, без да гледа повече трейлъри за това.

— Пази кинжала ми — каза тя. — В него ще можеш да провериш и резултатите от бейзболните мачове.

Това реши нещата. Хедж кимна мрачно, решен да изпълни своята част от подвига.

— Добре — съгласи се той, — но ако някой гигант мине оттук…

— Чувствай се свободен да го разкатаеш — прекъсна го Джейсън.

— А дразнещите туристи?

— Тях не — казаха едновременно тримата.

— Жалко, но добре. Само не се бавете много, че ще дойда подире ви със заредени балисти!