Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Четвъртият опит се получи по-добре. От върха на една топка, инкрустирана с рубин, излязоха крилца като на вертолет. Лио бе доволен, че Бъфорд не е тук — иначе щеше да се влюби. Сферата с рубина се завъртя във въздуха и полетя право към картотеката.
От средата й се появиха златни ръчички, които сграбчиха безценните свитъци.
— Достатъчно! — развика се Вълчата глава. — Ще унищожа… — Обърна се точно навреме, за да види как рубинената топка отнася свитъците. Тя прелетя над стаята и се издигна в далечния ъгъл.
— Какво?! — извика Вълчата глава. — Убий затворниците!
Сигурно говореше на електрошоковата топка. За нещастие на ейдолоните, тя не бе в състояние да изпълни командата. Златната топка на Лио седеше на върха й и вадеше зъбци и жици от нея, все едно ядеше тиква.
За щастие, Хейзъл и Франк се раздвижваха.
— Ба! — излая Вълчата глава и махна на Лъвската. — Ела! Ще убием героите лично!
— Не мисля, момчета. — Лио се обърна към Лъвската глава. Пръстите му пробягаха по контролната сфера и той усети как по пода минава импулс.
Лъвската глава потрепера и отпусна меча си.
— Добре дошъл в Света на Лио — ухили се Лио.
Лъвската глава се обърна и слезе по стълбите. Вместо обаче да приближи Хейзъл и Франк, ейдолонът застана до другите стълби пред приятеля си.
— Какво правиш? — попита Вълчата глава. — Трябва да…
БАМ!
Лъвската глава удари с щита си Вълчата по гърдите, след което цапардоса шлема й с дръжката на меча си. Така Вълчата глава се превърна в Плоската Смачкана и Недоволна Вълча глава.
— Спри! — настоя Вълчата глава.
— Не мога! — отвърна Лъвската.
Лио им хвана цаката. Той накара и двете брони да изпуснат мечовете си и да започнат да си бият шамари.
— Валдееееес! — разкрещя се Вълчата глава. — Ще си платиш за това!
— Аха — отвърна Лио, — а сега кажи, Каспър, кой кого е обсебил?
Механичните хора паднаха по стълбите, а Лио ги накара да започнат да танцуват като джаз двойка от 20-те години на миналия век. Сгъвките им започнаха да пушат. Другите сфери в стаята избухнаха една по една. През древната система преминаваше прекалено много енергия. Контролната сфера в ръката на Лио се затопли.
— Франк, Хейзъл! — извика Лио. — Скрийте се!
Приятелите му бяха все още замаяни и гледаха втрещени танцуващите роботи, но все пак разбраха предупреждението. Франк дръпна Хейзъл изпод най-близката маса и я закри с тялото си.
С едно последно завъртане на сферата Лио запрати огромен енергиен залп през системата.
Механичните воини се пръснаха. Във всички посоки хвръкнаха лостове, бутала и парчета бронз. Сферите засъскаха по масите като отворени кутийки с безалкохолно. Златната сфера на Лио замръзна. Летящата сфера с рубина падна на пода заедно със свитъците.
Стаята внезапно притихна, ако не се брояха отделни инструменти, които пращяха и изпускаха искри.
Въздухът в стаята миришеше на повреден двигател. Лио притича надолу по стълбите и намери Франк и Хейзъл живи и здрави под масата. Никога не се бе радвал така на прегръдките им.
— Вие сте живи! — извика той.
Лявото око на Хейзъл премигна, може би заради остатъчния ефект от електрошоковете. Иначе изглеждаше добре.
— Какво точно се случи?
— Архимед ни спаси! — каза Лио. — В старите машини бе останала достатъчна енергия за едно последно голямо шоу! След като получих паролата за достъп, всичко беше лесно! — Той потупа контролната сфера, която пушеше по притеснителен начин. Не знаеше дали може да я поправи, но за момента бе прекалено облекчен, за да му пука.
— А ейдолоните? — попита Франк. — Отишли ли са си?
Лио се ухили.
— Последната ми команда претовари роботите и изгори всичките им електрически вериги, като стопи ядрата им.
— Тоест? — попита Франк.
— Плених ейдолоните в електрониката — каза Лио, — а след това я стопих. Повече няма да безпокоят никого.
Лио помогна на приятелите си да се изправят.
— Спаси ни живота — каза Франк.
— Не бъди толкова изненадан. — Лио погледна към разрушената работилница. — Жалко е, че потрошихме всичко, но поне спасих свитъците. Ако ги върна в лагера на нечистокръвните, мога да успея да пресъздам изобретенията на Архимед.