Знакът на Атина

Гласът на Гея отекна из залата. Изглежда, идваше не само от огледалото, но и от каменните стени. Лио разбра, че тя е навсякъде около тях. И в това нямаше нищо изненадващо. Все пак бяха под земята. Бяха построили Арго II, за да пътуват по суша и по море, но накрая все пак бяха попаднали в студената прегръдка на земята.

— Предложих спасение на всеки един от вас — каза Гея. — Можехте да се върнете. Но сега вече е късно. Дойдохте в древните земи, където съм най-силна. Където ще се събудя.

Лио извади един чук от колана си и го стовари върху огледалото. То бе метално и само иззвъня като поднос за чай, но бе добре, че е праснал Гея по носа.

— В случай че не си забелязала, бабке — каза той, — тъпата ти засада не проработи. Стопих лагерите на ейдолоните, а ние сме си живи и здрави.

— Колко си сладък — изсмя се Гея. — Целта беше просто да ви отделя от приятелите ви. Затова беше всичко.

Вратата на работилницата се затръшна.

— Сега вече наистина паднахте в капана ми — каза богинята. — А в същото време Анабет Чейс посреща смъртта си напълно сама, смачкана и ужасена от ръката на най-жестокия враг на майка си.

Образът в огледалото се смени. Лио видя Анабет, паднала на пода в огромна пещера, стиснала бронзовия си кинжал така, сякаш иска да прогони чудовище. Лицето й бе изопнато. Кракът й бе увит в нещо като шина. Лио не можеше да види какво вижда тя, но разбираше, че е нещо ужасно. Искаше да каже, че това видение е лъжа, но имаше чувството, че е истина и се случва в момента.

— А другите — продължи Гея, — Джейсън Грейс, Пайпър Маклийн и, разбира се, скъпият ми приятел Пърси Джаксън, ще умрат след броени минути.

Сцената в огледалото се промени отново. Пърси бе извадил Въртоп и водеше Джейсън и Пайпър надолу по вито стълбище, което се спускаше в мрака.

— Техните сили ще ги предадат — каза Гея. — Те ще умрат от мощта на елементите, които уж владеят. Почти се надявах да оцелеят. Тяхното жертвоприношение щеше да е по-добро. Но, уви, ще трябва да се задоволя и с вас, Франк и Хейзъл. Слугите ми скоро ще дойдат да ви приберат и отведат до древното място. Кръвта ви ще ме пробуди. А дотогава ще ви оставя да гледате смъртта на приятелите си. Моля, насладете се на последните сцени от вашия злополучен подвиг.

Лио не издържа. Ръката му блесна като нажежена. Хейзъл и Франк отстъпиха назад, когато той опря длан върху огледалото и го стопи на локва втечнен бронз.

Гласът на Гея замлъкна. Лио чуваше само бученето на кръвта в ушите си. Пое си дълбоко въздух.

— Съжалявам — каза той, — почваше да ме дразни.

— Какво да правим? — попита Франк. — Трябва да се измъкнем и да помогнем на останалите.