Вещиците от Йист Енд [bg]

Беше й приятно да се върне и да заживее отново в родния си дом, но този път заедно с дъщерите си. Раздялата им продължи дълго и тя си даваше ясна сметка, че бе пропуснала повече, отколкото й се щеше да признае. В продължение на много години след наложената забрана, дъщерите й трябваше да се скитат в различни посоки, сами и без конкретна цел. И Джоана не можеше да ги обвинява за това. И двете даваха знак за себе си крайно рядко. Само когато им трябваше нещо, но не просто пари, а поддръжка, съчувствие или състрадание. И Джоана търпеливо чакаше. Беше сигурна, че на момичетата им харесва да знаят, че независимо къде се намират те — Ингрид живя в Париж и Рим в течение на дълъг период от миналото столетие, докато Фрея прекара времето си в Манхатън до последно — майка им винаги ще бъде в кухнята, режеща лук и чакаща ги да се приберат под крилото й.

Тя завърши с далечната стена и сега оценяващо оглеждаше направеното. Избра бледожълт оттенък на боята като пролетни нарциси, като „Усмивка на нимфа“ според Бугеро3. Удовлетворена от резултата, Джоана се премести на другата стена. Внимателно боядисвайки около прозоречната рамка, погледът й се плъзна през океанската вода и се спря на остров Гарднър и „Феър Хейвън“. Вихърът около събитията, свързани с годежа на Фрея, бяха изморителни. Безкрайното усукване и увъртане около госпожа Гробадан, мащехата на Бран, която смяташе, че „момчето й“ е прекалено добро за Фрея, й дойдоха малко в повече. Разбира се, Джоана се радваше за дъщеря си, но това не й пречеше да оцени трезво ситуацията. Дали нейната дъщеря бунтарка този път наистина щеше да се успокои? Тя се надяваше Фрея да е права за Бран — че това е той, единственият, когото тя е чакала дълги години.

Но не всички имат нужда от мъж до себе си. И Фрея трябваше да научи, че започват и въпросите — къде беше, какво прави… И ако в някои дни Джоана се чувстваше като сбръчкана и суха стара вещица с душа, която е изсъхнала като прах, и с тяло, което не е познало мъжка ласка в продължение на столетия, то в такива дни тя просто се самосъжаляваше. И това не беше, защото тя непременно трябваше да живее сама. В Норт Хемптън имаше няколко възрастни мъже, които ясно й бяха дали да разбере, че с огромно удоволствие биха направили нощите й много по-малко самотни.

Джоана не беше нито вдовица, нито разведена, но не можеше да се счита и за толкова свободна, колкото й се искаше. Тя просто живееше самостоятелно. Да, това бе хубава и подходяща дума. Те живееха разделени. Така, както тя винаги е желала.