Вещиците от Йист Енд [bg]

Също като нейните дъщери, Джоана се бореше да остане в рамките на ограниченията. Бяха се съгласили със Забраната в замяна на запазване на безсмъртието си. Съветът отне вълшебните им пръчки и голяма част от книгите им, изгори летящите метли и конфискува котлите им. Като допълнение, Съветът им отне възможността да бъдат самите себе си, задължавайки ги да не използват магическите си способности в света на хората. Но с магия или без, за тях трите така и не се намери сигурно място.

Джоана изкопа с ръце дупка във влажния пясък и внимателно погреба мъртвите птици. А трябваше само да бъдат произнесени няколко думи от правилното заклинание и птиците щяха отново да оживеят. За съжаление, ако се беше опитала да използва дори частица от удивителния си дар, не се знаеше чий живот би отнел тогава Съветът, за да възстанови нарушения баланс.

Когато се върна в къщата, поклати глава при вида на кухнята. Навсякъде имаше разхвърляни мръсни чинии. Момичетата бяха придобили навик да използват чистите чинии и прибори до последния, само и само да не включват миялната машина. Така че върху мивката и плота имаше камара мръсни чинии и използвани антични чаши. Бюфетът беше почти празен. Ако продължаваха така, следващото нещо, от което щяха да се хранят, оставаха подносите. Не, такова поведение определено не беше приемливо. От Фрея, разбира се, можеше да се очаква всичко. Тя беше привикнала към хаоса и безпорядъка. Но Ингрид винаги е била безупречна. Не само на работното й място, а и в цялата библиотека цари чистота. Макар че това не можеше да се твърди за домакинските й умения. Джоана беше възпитала момичетата си да бъдат очарователни и интересни във всяко едно отношение. Всяка от тях беше с толкова силен характер, колкото силна беше магията й, което обаче изобщо не се отнасяше за домакинските им умения.

И разбира се, като тяхна майка тя също имаше вина. Можеше да прекара сутринта в чистене и прибиране на кухнята, а не да пребоядисва за пореден път стените в гостната. Впрочем, Джоана с удоволствие се занимаваше с всякакви малки и незначителни ремонти и преподреждаше къщата, но не можеше да търпи ежедневната рутина, удържаща всичко в стандартните рамки. Примиряваше се единствено с хигиенните норми. Видя Зигфрид, любимия черен котарак на Фрея, да се промушва в специално изрязания отвор на вратата.

— Надяваш се, че момичетата са поканили тук много мишки, нали? — усмихна му се тя, вдигна Зигфрид на ръце и започна да гали меката му козина. — Много съжалявам, но това няма да стане liebchen4.

„Поради липсата на вълшебна пръчка къщата просто е загубена“, помисли си Джоана. Ако можеше да използва магия в къщата, нямаше да има нужда от миялна машина. На вратата се позвъни. Изтри ръце в дънките си и забърза към нея. Отвори бавно и с усмивка каза: