Без свидетели [bg]

– Какво се случи после?

– Излязоха навън.

– Колко време след изстрелите?

– Не знам. Малко след тях. Минута. Може би две.

– Те видяха ли ви, Хуан?

– Сигурен съм, че не ме забелязаха, преди да влязат в къщата. Бях коленичил тук зад оградата. Но когато Рита излезе, вече се бях изправил. Тогава тя ме видя.

– А после?

– Рита хвърли оръжието. На земята до стълбите.

После Хуан разказа как Миранда излязла след майка си на верандата. Двете седнали там и той се доближил до тях. Погледнал през пролуката на отворената врата и видял ръката на Травис, която разпознал веднага. Когато описваше сцената, той направи гримаса.

– Знаех, че е мъртъв, преди да се доближа.

Хуан се опитал да говори с двете жени, но те мълчали и просто гледали напред. Накрая той влязъл вътре, за да се обади по телефона.

Пресякохме пътя, за да отидем до къщата. Застанахме пред входа и Морган го помоли да повтори всичко. Докато Хуан разказваше историята за втори път, аз се загледах в пъстрите цветя под прозореца.

Помощник-шерифът, който седеше на верандата, разпозна Морган.

– Здравей, Дан! Как си?

– Добре, Фил. Има ли шанс да ни пуснеш вътре, за да огледаме?

– Не.

– Ще ми кажеш ли къде закараха трупа?

– В патологията.

Като се върнахме при огъня, Хуан ни информира, че по-рано полицаите обградили мястото и задали куп въпроси. Дошли и братята Камачо, които разказали на всички за упражненията по стрелба с бирени бутилки. Той съобщи на Морган, че някакъв прокурор вече говорил с него.

– Наистина ли?

– Да.

– Как се казва?

– Хаузър – отвърна Хуан.

Морган се обърна към Галахър.

– Кой е този? – Галахър сви рамене. – Който и да е, определено става рано – заяви Морган.

– Искам да ти покажа нещо, Дъглас – обърна се към мен Хуан. Той отиде до своя пикап и донесе дълъг алуминиев тубус с капак в единия край. Отвори го, извади отвътре въдица мухарка и свърза двете ѝ части. – Графит – заяви гордо той. – Вече сме в космическата ера. Най-доброто изобретение на човека. Още ли завързваш стръвта, както съм те учил?

– Понякога го правя, за да не забравя как става, но отдавна не съм ловил риба.

Разговорът ни завърши. Изстиналият труп на Травис Едингтън лежеше в патологията, а ние четиримата се редувахме да мятаме вълшебната мухарка със златиста корда над стадата, обвити в облаци прах.