И се възправи сянка [bg]

— Отивам на война в едно от най-рискованите начинания, които някога сме опитвали. След като напусна това светилище, ще съм също толкова уязвима, колкото и всеки друг. Не само за враговете си, но и за своите хора — например генерал Романо. Стига да му се удаде и най-малката възможност, той би ми извадил очите. И така — тя се усмихна отново със скована мимолетна усмивка, сякаш се готвеше да признае нещо, — ще имам нужда от хора, на които мога да поверя живота си, за които ще съм сигурна, че ще следват заповедите ми, и които без скрупули ще си свършат работата.

— Разбирам — отвърна Че.

Отговорът му сякаш не я задоволи напълно. Сашийн се обърна, за да си вземе пръчка хазии от масата до пейката.

— Вече дадох общата заповед. Вдругиден сутринта отплаваме с флотата за Лагос, за да се присъединим там към Шеста армия.

Че почувства как гърдите му се изпълват с лекия трепет на очакването. За момент я погледна със студените очи на убиец и чу отново в съзнанието си дрезгавия глас на единия от началниците си, който му казваше какво трябва да стори, ако матриархът покаже слабост или ако възникне опасност да бъде пленена по време на кампанията.

— Тогава ще пропуснете Аугере — отбеляза той.

— Да — потвърди Сашийн и се заоглежда за кибрит. — Ще пропусна всички онези часове на досадно парадиране пред робите.

Че се надигна с плавно движение и се отправи към огъня, усещайки с гърба си очите й, които го следяха. Запали един от папурите, които стояха в глинена делва върху камината, и поднесе горящия му край на Сашийн, която го наблюдаваше развеселено и с интерес.

Тя хвана ръката му, за да задържи неподвижен върха на папура. Сетне вдигна подчертаните си с черна линия очи и срещна неговите. Устните й нежно се свиха около края на пръчката хазии. Той усети трептене в бедрата и слабините си.

Спри, глупако! Знаеш каква е тя. Използва женския си чар върху онези, на които й се налага да разчита.

Той седна отново сред облака дим от хазии, а Сашийн се обърна към вратата на страничната стая, вероятно привлечена от миризмата на пържено масло.

— Гладен ли си? — поинтересува се тя. — Не те попитах.

Мисълта да се храни с нея тук, в тази зала на върха на света, го изпълни с внезапно смущение.

— Не, благодаря. Вече съм ял.

Сашийн задържа погледа си върху него, изучавайки го. Погледна към голия си крак и след това отново към лицето му. Ръката й върху облегалката на пейката спря да се движи. Тя леко потупа кожата няколко пъти.

— Сигурна съм, че си чул, че най-сетне приключихме с Лушън. Елашите го отвлякоха от двора на принц Сънийд в Та’иф.

— Да, чух за това.

Тя се изправи и робата й тихо изшумоля, когато прекоси килима и се отправи към друга маса, по-близо до огъня. Върху нея стоеше самотен голям стъклен буркан, напълнен почти догоре с бяла течност. Когато тя внимателно разви капака, разнесе се звук от стържене на стъкло върху стъкло. Сашийн нави десния си ръкав до лакътя, наведе се напред и помириса течността вътре.