Краят на дъгата [bg]

Всъщност наистина имаше предложения за работа. Завръщането му беше отразено в мрежата и вече десетина университета му бяха писали. Но пет от поканите бяха за гостуващ лектор, а три за еднократни ангажименти. Останалите предложения дори не бяха от първокласни училища. Това определено не беше достойно посрещане за един от „литературните гиганти на столетието“, както се изразяваха критиците.

„Притесняват се, че не съм с всичкия си.“

Затова Робърт заряза офертите и се съсредоточи върху писането. Щеше да им покаже, че все още го бива, и да изтръгне заслужено признание.

Но нещата на поетичния фронт не се развиваха добре. Всъщност прогресът беше бавен на всички фронтове. Вярно, лицето му вече изглеждаше младо. Според Рийд лечението Вен-Курасава рядко постигало такива забележителни успехи. Но координацията му все още не беше добра и крайниците го боляха. Освен това пак му се налагаше да ходи по няколко пъти на нощ в тоалетната. С което съдбата му припомняше, че все пак е старец.

Вчера беше последното посещение на Уебър. Държеше се угоднически, но пък и естеството на работата му бе такова. „Всъщност ще ми липсва.“ Не на последно място, защото щеше да има още един свободен час дневно.

А поезията хич не вървеше.

За Робърт сънищата никога не бяха източник на вдъхновение, макар че бе заявил обратното в няколко интервюта. За него истинската креативност идваше след добро наспиване. Понякога, когато му липсваше вдъхновение, се разхождаше пеша вечер и се мъчеше да запомни всичко, случващо се наоколо, а на другата сутрин възстановяваше образите, докато се прозяваше. В тези моменти, докато съзнанието му не беше натоварено, изплуваха най-добрите отговори. През годините в Станфорд беше обсъждал този феномен с много колеги, които го обясняваха по стотици начини, от фройдистката психология до квантовата физика. Всъщност обясненията не бяха важни, щом номерът работеше.

Сега, след годините на старческа деменция, той отново усещаше сутрешното предимство, но контролът не беше така добър. Понякога му идваха отлични идеи за „Тайните на завръщането“, както и за някои промени в „Тайните на смъртта“, но му липсваше поетичният детайл. Разполагаше с концепциите, но му липсваха думите и фразите, които ги превръщаха в красота. Може би това беше нормално. Все пак ваенето на стихове бе най-големия му талант и бе логично да се завърне последен.

Междувременно губеше много от утрините си в разсъждения върху различните технологии. През деня, докато сърфираше с помощта на листа, непрекъснато се отклоняваше към всякакви неартистични теми. За бога, прекара цял следобед върху „Въвеждане в геометрията за деца“ и когато на другия ден се събуди, в главата му се въртяха решения на задачи.