Краят на дъгата [bg]

За близнаците Хуан беше приготвил кожени брони на рицари-пазители.

— Джери, виж! — Хуан изчака близнаците да се настроят към неговата визия. Ефектите му бяха отнели почти цяла седмица.

— Това вече не модерно, Хуанито. — Фред погледна към замъка на хълма. — Освен това Хауи Фейн е идиот.

Хуан бързо разкара визуалните ефекти и пейзажът се върна към реалността, първо земята и небето, а след това създанията и костюмите.

— Но миналата седмица ви хареса. — Чак сега си спомни, че тогава близнаците бяха воювали с великия херцог.

Братята се спогледаха. Хуан беше сигурен, че си разменят съобщения.

— Казахме ти, че днес ще е различно. Този път сме замислили нещо специално.

Вече бяха стигнали до дъбовия шубрак. В далечината се виждаше маранята на океана. През по-ясен ден или с помощта на специалното зрение можеше да се види и самият океан. На юг се простираха предградията и малкото зелено петно на гимназия Феърмонт. На север беше най-интересното нещо в квартала на Хуан Ороско.

Увеселителният парк Пирамид Хил заемаше по-голяма част от долината. Всъщност приличаше повече на остър хълм, отколкото на пирамида, но управата на парка бе решила, че това име е по-подходящо. Едно време тук бе имало градина авокадо. Дори и сега имаше доста дървета, но също така се виждаха ливади, постройки и кулата за изстрелване. Наред с другите неща паркът разполагаше с най-голямото съоръжение за свободно падане в Калифорния.

Близнаците се усмихнаха и Джери махна към хълма.

— Какво ще кажеш да поиграем „Завръщане в креда“, само че с реални усещания?

— Много е скъпо.

— Само ако плащаме.

— А вие не трябваше ли да подготвите някакъв проект преди часовете? — Първият час на близнаците беше конструиране.

— Има време — каза Джери.

— Не се притеснявай. — Фред изглеждаше едновременно сериозен и самодоволен. — ЮП/Експрес ще се погрижи за нас.

— Ами добре. Само да не си навлечем неприятности. — Всъщност мотането с братята обикновено водеше точно до неприятности. Преди две седмици двамата му бяха показали как да премахне защитата на новото си колело „Уикибей“. Това го превърна в смъртоносно оръжие, въпреки че вече почти не можеше да се ползва като колело. Майка му изобщо не беше доволна.

— Не се тревожи, Хуан.

Тръгнаха по една тясна пътечка покрай източната страна на хълма. Каналът остана зад тях. Наоколо нямаше входове, но чичото на близнаците работеше във ВиК и се оказа, че те разполагат с достъп до плановете на местността. Земята под краката им стана полупрозрачна. Хуан виждаше схемата на тунелите за поддръжка и бележките по нея. Фред и Джери бяха ползвали тази система и преди и досега не ги бяха хващали. Този път я бяха съчетали с карта на местните мрежови възли. Така се виждаха слепите петна и по-натоварените връзки.