Краят на дъгата [bg]

— Какво искаш да кажеш?

— Имаше все правилните болести! — Мъжът се засмя. — Модерната медицина е като минно поле в рая. Вече лекуваме много неща. Алцхаймер например, въпреки че за малко щяхме да те изтървем. И аз имах алцхаймер, от нормалния тип, но ми го откриха рано. Но все още има цял куп смъртоносни заболявания. Например ударите. Както и някои видове рак. Също и по-тежките форми на остеопороза. Но за щастие имаме лек за всичките ти болести. Костите ти са вече като на петдесетгодишен. Днес ти оправихме и очите. След седмица ще възстановим периферната нервна система. — Рийд се засмя. — Дори покриваш биохимичните изисквания за лечението Вен-Курасава. Само един на хиляда стъпва на тази небесна мина. Когато приключим, ще изглеждаш много по-млад.

— Остава да кажете, че ще играя и на видеоигри.

— А, да. — Рийд бръкна в чантата си и извади един лист. — Не бива да забравяме за това.

Робърт взе листа и го разгъна. Беше доста голям, почти като страница от вестник. В горната част имаше лого и думи, изписани с красив шрифт — „Клиника Крик, Старческо отделение“. В долната имаше някаква схема и още надписи: „Майкрософт Фемили“, „Грейт Уол Линъкс“ и „Епифани Лайт“.

— По-нататък ще поискаш да ползваш „Епифани Лайт“1, но засега просто докосни системата, с която си запознат най-добре.

Под „Майкрософт Фемили“ бяха изредени продуктите на фирмата още от 1980-а. Робърт се загледа колебливо.

— Робърт, нали си спомняш за компютрите?

— Да. — Споменът започна да изплува бавно. — Но никога не съм разбирал много. Взех първия си компютър чак през 2000-ната. — И то само защото останалите от катедрата го тормозеха, че не си чете пощата.

— Добре. С това може да ползваш всяка от старите системи. Простото разпъни на облегалката на стола. Синът ти е настроил стаята да пуска аудиосигнал, но на повечето места ще трябва да натискаш листа, за да чуваш звук. — Робърт се наведе и огледа листа. Не блестеше, нито пък напомняше стъклената повърхност на монитор. Беше си нормална висококачествена хартия. Рийд посочи надписите. — Натисни там, където пише „Меню“, на предпочитаната система.

Робърт сви рамене. Беше работил с различни версии, но сега пръстът му се спря на надписа „WinME“. Нямаше пауза, нито забавяне за зареждане, но във въздуха се разнесе познатата досадна мелодийка. Като че ли идваше отвсякъде, а не само от хартията.

Листът се покри с цветни икони. Робърт въздъхна — спомни си разочароващите часове, които бе прекарал пред компютърния екран.