Медея и нейните деца [bg]

И тогава видях, че не е цял човек, а само горната част, надолу е мъгла, сякаш призракът още не беше се оформил изцяло.

Така и стана. Потънали в сълзи, на сутринта се разделихме. Те заминаха с последния кораб, аз останах с мама. На другия ден червените превзеха града. В тези ужасни дни, когато в града разстрелваха наред, нас не ни докоснаха. Юсим, кочияшът на покойната княгиня, в чиято къща бяхме живели през цялото онова време, отначало ни откара с мама в крайградската къща на свои роднини, а след една седмица ни качи на файтон и потеглихме. Две седмици се тътрихме до Феодосия и за това пътуване знаеш всичко. Копнеех да пристигна при теб, все едно се прибирах вкъщи, и сърцето ми се обърна, когато видяхме, че портите ви са залостени. Отначало не се сетих, че използвате вече страничния вход.

Никога не съм сънувала нито мама, нито татко — сигурно спя много дълбоко и никакви сънища не могат да стигнат до мен. Какво щастие ти е дарено, Медея, да получиш такъв жив поздрав от родителите си. Не се притеснявай, не се самоизмъчвай с въпроси какво и защо… Така или иначе, не можем да го разберем. Помниш ли как ми чете любимия си откъс от апостолските послания за мъждивото стъкло8? Всичко ще ни се разясни с времето, след като дойде времето. Когато бях дете в Тбилиси9, Господ живееше с нас в къщата, ангелите се разхождаха из стаите, а тук, в Азия, всичко е друго. Той е далече от мен и тукашната черква е като опустяла… Но грехота е да се оплаквам, всичко е наред. Наташа беше болна, сега почти оздравя, но кашля. Фьодор замина за цяла седмица по обекти. Имам голяма новина: пак чакаме дете. Вече наближава. За нищо не си мечтая толкова много, както да дойдеш. Няма ли как да стегнеш момчетата и напролет да пристигнете?“