Който се страхува от мечки… [bg]

— Полиция? — удивено го погледна тя. — Той ме ограби — едва промълви тя. — Ограби ме и избяга към площада. Вече изчезна с бял автомобил.

Сейер се изуми, когато чу продължението:

— Взе едно момиче със себе си.

— Какво?

— Взе я със себе си. Излязоха от банката и се качиха в колата.

— Взел е заложник?

— Напъха револвера в ухото й!

Сейер се вторачи към площада. От фонтана пръскаше вода, а гугутките си хапваха трохички от земята в пълно разбирателство. Нямаше защо да ги тревожи обирът в банката. Сейер остави касиерката и се насочи към двама младежи, увлечени в разгорещена дискусия. Стояха до фонтана и виждаха добре както банката, така и главната улица.

— Някъде тръгна крадецът?

Двамата младежи мълчаливо го измериха с очи.

— От полицията съм — додаде той и остави куфарчето на земята.

— Беше страшно бърз! — възкликна единият свидетел, слаб като пръчка, с коса в два цвята и слънчеви очила на главата. Косата му беше черна, но в средата имаше изрусен кичур.

Обърна се и посочи главната улица, губеща се между пожарната и ресторант „Диамант“.

— Буташе момиче пред себе си. Накара я да се качи в колата.

— Каква беше колата? — попита Сейер, докато се мъчеше да откачи телефона от колана си.

— Малка, бяла. Май „Рено“.

— Не мърдайте оттук — предупреди ги Сейер и извади антената.

— Отиваме на работа — опита се да протестира другият младеж. — А и колата не беше „Рено“. По-скоро приличаше на „Пежо“.

— Днес ще закъснеете за работа — лаконично обяви Сейер. — Случва се и на най-добрите. Имаше ли качулка?

— Да.

— Черен пуловер и панталони с връзки?

— Знаете ли кой е?

— Не.

— Трябва ли да дойдем в участъка?

— Най-вероятно да.

Възможно е да са му съучастници, внезапно се досети той, да са се разбрали той да вземе мним заложник, например приятелката си. Каква е вероятността трийсет секунди след отварянето на банката вътре да има двама души? Кой знае, в днешно време крадците са толкова изобретателни.

Малките групички от скупчили се хора постепенно се разпръснаха, но някои от минувачите останаха, вероятно с надежда да получат възможност да коментират инцидента. Иначе нямаше нищо забележително. Крадецът бе изчезнал. Всичко бе приключило за секунди. Хората се чудеха колко лесно се измъкват престъпниците: с бърза кола и добра ориентация в града човек може да стигне далеч само за половин час.