Който се страхува от мечки… [bg]

Сейер огледа младата жена, току-що преживяла обира. По челото на касиерката, пребледняла като платно, се стичаха капки пот, но тя се бе отървала напълно невредима. Наложи й се единствено да вдигне ръка, да вземе няколко пачки от рафта и да ги сложи на гишето. Въпреки това отсега нататък животът й очевидно щеше да се промени. Щеше да обмисля завещанието си. Не че притежаваше кой знае какво, но щеше да предпочете да уреди въпроса, докато не е станало твърде късно. Сейер седна до нея и заговори със състрадателен глас:

— Добре ли се чувствате?

Тя си позволи да изхлипа.

— Да — насили се да отговори жената. — Нищо ми няма. Но като си помисля за момичето, което отведе със себе си… Трябваше да чуете какво каза той. Не смея да си представя какво ще й стори.

— Спокойно, спокойно — утеши я Сейер. — Нека да не изпреварваме хода на събитията. Взел я е, за да си осигури безпрепятствено достъп до колата си. Виждали ли сте момичето преди?

— Не.

— Запомнихте ли какви думи използва той, когато застана пред гишето?

— Ще ви ги цитирам дословно — увери го тя. — Никога няма да ги забравя. Тръгна към нея, докато тя беше с гръб. Първо сложи ръка под брадичката й и я замъкна до гишето, после я събори на пода и настъпи главата й. Изкрещя ми: „Ако се замотаеш и за секунда, ще й размажа черепа!“. И стреля в тавана. Куршумът проби плочите, на всички страни се разхвърчаха парчета. Косата ми се напълни с гипс.

Избърса потното си чело с ръкава на блузата. Сейер реши да й даде почивка, докато наблюдаваше как Карлсен сваля камерата от тавана и вади касетата.

— На норвежки ли говореше?

— Да.

— Без акцент?

— Да. Гласът му беше висок и малко дрезгав.

— А жената? Тя каза ли изобщо нещо?

— Нито дума. Вцепени се от страх. А този тип със сигурност знаеше какво прави. Кипеше от презрение към околните. Сигурно не му е за първи път.

— Ще стане ясно — прекъсна я той и взе касетата от Карлсен. — Ще ви помоля да ме последвате в участъка и да прегледате касетата.

— Трябва да се обадя по телефона.

— Няма проблем.

Карлсен я погледна.

— Можете ли да прецените колко пари му дадохте?

— Не съм му ги дала! — изкрещя тя и го погледна обезумяла. — Що за изрази използвате! За бога, нищо не съм му дала, той ме ограби!

Сейер премига и се втренчи в тавана.

— Извинете — усмихна се Карлсен. — Ще се поправя: горе-долу колко пари открадна той?

— Тъй като днес е петък — обидено отвърна тя, — в касата имаше около сто хиляди крони.

Сейер погледна през отворената врата.

— Хайде да съберем очевидците отвън. Неколцина са го видели. Поне ще получим точно описание на външния му вид — въздъхна тежко той.