Който се страхува от мечки… [bg]

Тези горещи дни не му допадаха. Предпочиташе леко облачно време, без вятър, четиринайсет-петнайсет градуса, през август или септември. Тогава вечерите и нощите са приятни, тъмни.

Тази сутрин реши да не бърза. Прочете вестника от игла до конец. На първа страница бе поместена информация за убийството във финската земя. По радиото водещата новина се оказа отново то. В близките няколко седмици Сейер ще се занимава с този случай. Изслуша интервюто с шериф Гурвин и закуси. После изведе кучето. Открехна прозореца на кухнята, свали тентите, провери дали е оставил резервен ключ под вазата на стълбището. Когато се случеше да закъснее, неговият услужлив съсед извеждаше кучето на разходка.

Докато най-сетне тръгна към работното си място, часът стана осем. Вътрешно Сейер не се бе освободил от съня. Сутринта някаква ръка хвана здраво сърцето му и го разтърси. Все още усещаше болка. Елисе я нямаше. Не, тази дума бе твърде мека. Тя изобщо не съществуваше вече. А той теглеше хомота сам-самичък вече девета година. Краката му го държаха, поддържаше се в добър външен вид, хранеше се и работеше, дори се чувстваше добре. Всъщност през повечето време нямаше от какво да се оплаче. Дали не беше твърде преувеличено? Безсилието се появяваше само за кратко, в случаи като съня тази сутрин или когато вечер слушаше сам любимата й музика, която някога споделяха. Ърта Кит. Били Холидей.

По пешеходната зона се точеше върволица от лятно облечени хора. Беше петък. Предстоеше дълъг уикенд и по всички лица бе изписана мечта как ще прекарат свободното време. Самият Сейер нямаше планове. Щеше да си вземе отпуск чак в средата на август, а и през юли цареше спокойствие. Ако жегата не извади хората от релси. Мъчеше ги вече трета седмица, а днес още в осем и тринайсет термометърът на покрива на универсалния магазин показваше двайсет и шест градуса.

Тъй като Областният съд се намираше в периферията на центъра, Сейер се чувстваше като вещицата от онази норвежка народна приказка, дето все плувала срещу течението. Налагаше му се непрекъснато да лавира, за да избягва сблъсъка с идващите насреща му хора по гъмжащата от народ улица. Сякаш всички се бяха втурнали в обратната посока, към офисите и магазините, разположени в кръг около големия площад. Вдигна очи към безоблачното небе. Очите му потънаха в лазура. Зад тънкия слой светлина се намираше необятен студен мрак. Откъде пък се сети за това точно сега?

Сейер оглеждаше бегло лицата в навалицата. За десетки от секундата срещаше погледите на минувачите едно след друго. Те правеха същото. Поглеждаха го бързо и свеждаха очи. Виждаха висок, жилав и прошарен мъж с дълги крака. Ако някой ги попиташе за професията му, щяха да го опишат като човек с висок пост, облечен спретнато, но консервативно: панталони с цвят на маджун, синьо-сива риза, тясна, тъмносиня вратовръзка, а върху нея само отблизо се забелязваше малка, избродирана черешка.