Който се страхува от мечки… [bg]

Гурвин пушеше до кладенеца. Откакто пристигнаха автомобилите, палеше цигара от цигара, но сега се обърна и погледна мъжете. Чу гласовете им: тихи, приглушени, угрижени. В тях се долавяше уважение към Халдис. Сигурно и тя както повечето възрастни хора, наближаващи осемдесетте и края на живота си, е имала някакви представи как ще изглежда в смъртта си: в открит ковчег, в красива рокля, със скръстени ръце, с малко руж по бузите, поставен от старателен гримьор, чиято задача е да й придаде възможно най-хубав вид за срещата й със Спасителя. Очакванията на Халдис не се оправдаха. Със сигурност не изглеждаше красива. Половината й глава беше обезобразена. Никой гримьор на света не би съумял да я поправи. Гурвин си запали поредната цигара. Улови се как оглежда дърветата, сякаш очаква Ерки все още да наблюдава полицаите с пламтящи очи. Защо?, запита се Гурвин. С какво една възрастна жена като Халдис му се е сторила опасна или той просто възприема абсолютно всички хора, изпречили се на пътя му, като врагове? С кое свое действие или дума тя е отприщила такъв страх у него, та е решил да й отнеме живота? Гурвин имаше самочувствието на човек, способен да проумее мотивите за повечето престъпления, ако се постарае да се постави на мястото на извършителя. Разбираше шестнайсетгодишните момчета, които се шляят по улиците през нощта в търсене на тръпка. Крадат коли и карат бясно из града, поделили си бутилка алкохол. Опиянява ги скоростта, усещането, че някой ги преследва, че най-после са обект на нечие внимание. Гурвин разбираше и защо мъжете изнасилват: от гняв и безсилие пред нежния пол. Жените винаги, на всяка цена, се стараят да бъдат тайнствени, а мъжът е длъжен да ги разгадае много щателно, за да получи достъп до тях. Макар и с много усилия, проумяваше и причината мъжете да бият жените си. Подобно убийство обаче надхвърляше възможностите му. Как нещо покълва и избуява у човека, разпространява се бавно по жилите му, подобно на отрова. Изличава всички нормални задръжки и превръща хората в диви зверове. После не помнят нищо. Възприемат убийството като кошмар и то никога не представлява реално събитие дори и ако, изненадващо за околните, престъпниците оздравеят, започнат да възприемат реалността като нормални хора и им обяснят каква жестокост са проявили, когато са били под влиянието на болестта.