Артър & Джордж [bg]

— Джордж — казва внезапно баща му, — забелязвал ли си някой да се навърта около нашия дом?

— Днес ли, татко?

— Не, не днес. Изобщо. Напоследък.

— Не, татко. Защо ще се навърта някой?

— Аз и майка ти получаваме анонимни писма.

— От тия, дето се навъртат ли?

— Да. Не. Искам да ми докладваш всичко подозрително, Джордж. Например ако някой пъхне нещо под вратата. Или ако се мотае наблизо.

— От кого са тези писма, татко?

— Анонимни са, Джордж. — Дори и в тъмното момчето усеща раздразнението на баща си. — Анонимни. С изрази на гръцки и латински. Без име.

— Какво пише в тях, татко?

— Грозни неща. За… за всички.

Джордж знае, че е редно да се разтревожи, но всичко му се струва твърде вълнуващо. Разрешено му е да си играе на детектив и той не пропуска нито една възможност, стига да не пречи на учението. Наднича иззад дърветата; крие се в килерчето под стълбището, за да гледа входната врата; наблюдава поведението на посетителите в дома; чуди се дали би могъл да си купи лупа, а може би и далекоглед. Не открива нищо.

И не знае кой почва да драска с тебешир скверни думи за неговите родители по хамбара на мистър Хариман и пристройката на мистър Арам. Щом ги изтрият, думите тайнствено изникват отново. Не казват на Джордж какво е написано. Един ден той заобикаля отдалече, както правят най-добрите детективи, и се промъква до хамбара на мистър Хариман, но вижда само обикновена стена със засъхващи влажни петна.

— Татко — прошепва Джордж, след като лампата изгасва. Предполага, че това е разрешеното време за разговори на тия теми. — Имам идея. Мистър Босток.

— Какво искаш да кажеш?

— Мистър Босток има много тебешир. Винаги си носи тебешир.

— Вярно, Джордж. Но мисля, че можем спокойно да елиминираме мистър Босток.

Няколко дни по-късно майката на Джордж си навяхва китката и я превързва с муселин. Моли Елизабет Фостър да напише вместо нея поръчката до месаря; но вместо да прати прислужницата с бележката при мистър Грийнсил, тя я отвежда при бащата на Джордж. След бързо сравнение със съдържанието на едно заключено чекмедже Елизабет Фостър е уволнена.

По-късно се налага татко да отиде да обясни всичко на съдиите в Канок. Джордж тайничко се надява да повикат за свидетел и него. След като се връща, татко обяснява, че клетото момиче обявило цялата работа за глупава шега и получило строго нареждане да се държи прилично.

Елизабет Фостър повече не се мярка в градчето и скоро пристига нова прислужница. Джордж има чувството, че е могъл да се справи по-добре с ролята на детектив. И много му се иска да узнае какво е било надраскано с тебешир по хамбара на мистър Хариман и пристройката на мистър Арам.