Сянката [bg]

Удивително е до каква степен студът и мракът променят всичко. Предполагам, че в лятна вечер фериботът за Мартас Винярд представлява великолепна гледка. Големият раиран комин сякаш е излязъл от приключенска книга, а по цялата дължина на палубата има сини пластмасови седалки, обърнати към морето; представях си как на тях сядат семейства по шорти и тениски — тийнейджърите се преструват на отегчени, татковците подскачат от вълнение. Но в тази януарска вечер палубата пустееше, а северният вятър откъм Кейп Код пронизваше якето и ризата чак до настръхналата ми кожа. Светлините на Удс Хоул плавно се отдалечиха. На влизане в пролива минахме покрай сигнална шамандура, която трескаво подскачаше насам-натам, сякаш се опитваше да се освободи от някакво подводно чудовище. Камбаната й дрънчеше погребална мелодия в такт с вълните, а пяната се разпръскваше злобно наоколо като храчка на вещица.

Пъхнах ръце в джобовете, сгуших глава между раменете си и с несигурна крачка тръгнах към десния борд. На височина перилата стигаха само до кръста ми и за пръв път разбрах колко лесно може да се е прекатурил Макейра. Аз самият полагах усилия, за да не се подхлъзна. Рик имаше право. Границата между нещастен случай и самоубийство невинаги е ясно очертана. Можеш да се самоубиеш още преди да си го решил. Стига и едно рисковано надвесване през перилата, докато си представяш как би станало всичко. Стоварваш се в ледените черни вълни със сила, която те забива на три метра надолу, а когато изплуваш, корабът вече е на сто метра от теб. Надявах се Макейра да е изпил достатъчно алкохол, за да притъпи ужаса, но едва ли имаше на света пияница, който да не изтрезнее от внезапното падане във вода с температура едва половин градус над нулата.

И никой не би го чул да пада! Там беше другата беда.

Времето не беше и наполовина толкова лошо, както преди три седмици, но като се огледах, не видях на палубата жива душа. Тогава наистина се разтреперих; зъбите ми тракаха като на някоя панаирджийска играчка.

Слязох в бара за едно питие.