Възкресителят [bg]

— Значи онзи тип в къщата е бил бял и твърдите, че не е никакъв взломаджия? — попита Хобс.

— В никакъв случай.

— Въпреки факта, че портфейлът, мобилният ви телефон и часовникът ви липсват? Въпреки факта, че когато сте влезли в къщата, тя е била преобърната наопаки? И въпреки факта, че не открихме чантата на госпожа Холмс, нито портфейла и часовника на професор Холмс?

— Да, въпреки всичко това.

— Споменахте за някакъв Граал — обади се Мелтън. — Да не става дума за онова нещо от „Монти Пайтън и Светият Граал“?

— Майтапите ли се с мен? — изсумтя Артър и настроението му се смрачи още повече.

— Не, в никакъв случай — заяви неубедително Мелтън. — Просто не съм много добре запознат с Граала и разните подобни неща.

— Граалът е обект на жив интерес от две хиляди години. За него има купища книги, изписани от учени, драматурзи и писатели. Аз самият го изучавам от доста време като любител и точно покрай тези си занимания се запознах с Ендрю Холмс.

— Знаете ли дали изобщо става дума за реално съществуващо нещо? — попита Мелтън.

— Разбира се, че не.

— Ясно — подсмихна се младият мъж.

— Казвате, че онзи човек твърдял, че е подслушал ваш телефонен разговор с професор Холмс — намеси се Хобс.

— Каза, че това било дело на заинтересовани групи.

— И кои биха могли да бъдат тези заинтересовани групи?

— Нямам представа. Не уточни.

— Хора, готови да извършат сериозни престъпления, в това число и убийство, само и само да се доберат до предмет, който може дори да не съществува? Това смислено ли ви се струва, господин Мелъри?

Артър поклати глава.

— Не. Но той каза точно това. И, което е по-важно, направи точно това.

— Травмите в главата са странно нещо, господин Мелъри — сериозно рече Хобс. — Според богатия ми опит спомените на хората често се променят драматично от подобни наранявания. А при вас нещата са още по-сериозни, защото сте били прострелян и сте се нагълтали с дим. Предполагам, че в момента сте на обезболяващи, нали?

Артър кимна. Никак не му харесваше в каква посока тръгва разговорът.

— Говорил съм със специалисти по темата — продължи Хобс. — Умът често прави номера. Отишли сте да се видите с професор Холмс във връзка с Граала. Това е било в ума ви. Напълно разбираемо е да виждате нещата през тази призма, нали?

— Спомням си какво се случи — разпалено възрази Артър и отново получи пристъп на кашлица.

— Е, ще ви пратим сестра — каза Хобс. — И утре сутринта ще дойде наш художник, който да направи скица на извършителя. Ще ви оставя визитката си на шкафчето, ако решите да промените показанията си. Ще се върнем след ден-два, за да видим дали спомените ви от онази вечер не са се променили. Нали, господин Мелъри?