Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — запита той, потискайки вълнението в гласа си.
— Абсолютно.
Той бръкна в джоба си, извади ключ и го протегна към нея.
— От хотелската ми стая.
— Трябва да хвана влака — небрежно подхвърли тя, сякаш казваше нещо, което би трябвало да му е известно. — Скоростния за Париж в десет часа.
— Не те разбирам — промърмори Пол със свито сърце. Досега не бе ставало дума нито за влак, нито за напускане на Женева.
— Пол, днес е петък. През уикенда имам работа в Париж, а в понеделник трябва да съм в Кале за осемдесет и първия рожден ден на баба.
— Какво толкова имаш да вършиш в Париж, че не можеш да го отложиш за другия уикенд?
Вера само го изгледа, без да отговори.
— Кажи де, какво? — настоя той.
— Ами ако ти кажа, че си имам приятел?
— Значи хубавите стажантки зарязват приятелите си, за да гонят бройки по други градове. Това ли са ви парижките лекарски нрави?
— Не съм гонила бройки! — възмутено се дръпна Вера. Но в ъгълчето на устните й трептеше усмивка. Пол забеляза това, а и тя не се стараеше да го прикрие.
— Кацат ли самолети в Кале? — запита той.
— Защо?
— Толкова ли е трудно да отговориш? — усмихна се Пол. — Да, кацат. Не, не кацат.
В очите на Вера искряха лунни отблясъци. Ветрецът откъм езерото леко разроши косата й.
— Не съм сигурна…
— Обаче в Париж има летище.
— Даже две.
— Щом е тъй, в понеделник можеш да отлетиш до Париж и да хванеш влака за Кале.
Беше готов да планира нещата вместо нея, стига само тя да го желаеше.
— И какво ще правя тук до понеделник?
Този път усмивката й бе малко по-широка. Да, наистина го оставяше да планира вместо нея.
— Решението трябва да бъде твое — тихо изрече той и отново подаде ключа.
Погледите им се срещнаха. В същото време пръстите й посегнаха напред и бавно обхванаха ключа.
10.
На следващата сутрин Пол реши, че два дни са твърде малко. Вера току-що бе станала и той с удоволствие я гледаше как заобикаля леглото, за да се отправи към банята. С отметнати рамене, изпъчила без свян малките си изящни гърди, тя прекоси стаята грациозно като полуопитомено зверче, което даже не подозира собственото си великолепие. Мина му мисълта, че нарочно не е наметнала нищо — нито тениската с емблемата на „Лос Анджелис кингс“, която така и не влезе в употреба, макар че я бе предложил вместо нощница, нито някоя от пръснатите по пода хавлии, неми свидетели на трикратна любовна игра под душа. По този начин му казваше без думи, че отминалата нощ не е била мимолетна прищявка и че тази сутрин не се срамува от нея.
Малко преди разсъмване, в един от миговете на отдих, бяха решили днес да обиколят Швейцария с влак. Женева, Лозана, Цюрих, Люцерн. Пол искаше да посетят и Лугано на границата с Италия, но времето нямаше да им стигне. Преди да го погълне дълбокият сън на изтощението бе помислил, че Лугано ще остане за следващия път. И Италия.
Докато откъм банята долиташе шумът на душа, внезапно му хрумна нещо ново. Днес беше събота, 1 октомври. В понеделник Вера трябваше да бъде в Кале. Същия ден Пол излиташе от Лондон за Лос Анджелис. Ами ако зарежеха обиколката на Швейцария и вместо това хванеха самолет за Англия? Щяха да разполагат с тази вечер, цялата неделя и нощта срещу понеделник в Лондон или който и да било друг английски град. В понеделник можеше да я качи на влака за Дувър, а оттам фериботът щеше да я прехвърли през Ламанша право в Кале.
Всичко това прелетя през главата му за секунда и без повече да се колебае, той посегна към телефона. Вече бе набрал номера на централата и молеше телефонистката да го свърже с билетния център, когато осъзна, че все още е гол. И отгоре на всичко — възбуден, както почти през цялото време от снощи насам. Внезапно се почувства като гимназист, предприел таен любовен излет. Само че в гимназията никога не бе имал подобно приключение. Тия неща се случваха с другите, не с него. Макар да бе едър и симпатичен — даже по онова време — загуби девствеността си едва на двайсет и две години в медицинския колеж. Никога не бе вършил лудориите, които вършеха останалите момчета. Хвалеше се с измислени подвизи само за да не го смятат за глупак. Причината бе пак онзи дълбок, неподвластен на волята страх, че сексът води към привързаност, а тя на свой ред — към обич. И щом веднъж се поддаде на обичта, не след дълго някой ще я унищожи.
Отначало Вера сметна пътуването до Англия за прекалено скъп каприз. Но Пол я притегли към себе си и заглуши възраженията с целувка. Каза, че няма по-скъп каприз от самия живот. И че за него няма нищо по-важно от това, да прекара с нея колкото се може по-дълго, а за целта ще е най-добре да отлетят до Лондон. Говореше сериозно. Тя зърна това в очите му, когато се отдръпна за миг; усети го в ласката, когато той се усмихна и нежно плъзна длан по лицето й.