Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Тъкмо бе взел самобръсначката и бършеше запотеното огледало, когато телефонът иззвъня.
— Да — рязко изрече той, очаквайки да чуе от Жан Пакар някоя пропусната подробност.
Но не беше Пакар. Вера се обаждаше от фоайето. Удобно ли е да го посети в стаята? Да не би да има гости или някакви други планове? Такава си беше винаги. Учтива и деликатна до наивност. Когато се любиха за пръв път дори бе поискала разрешение, преди да докосне пениса му. Сега идваше да се сбогува.
Само с кърпа около кръста той отвори вратата и я зърна в коридора — разтреперана, с просълзени очи. Влезе. Пол затвори вратата и я целуна, тя отвърна на целувката и изведнъж се озоваха вкопчени в отчаяна прегръдка. Дрехите й се пръснаха на всички страни. Устните му откриха гърдите й, ръката му плъзна в сянката между краката. Сетне тя разтвори крака, той възторжено проникна в нея и всичко бе само смях, сълзи и неописуема страст.
Никой и никога не се сбогува така.
Никой.
9.
Името й бе Вера Монере. Запознаха се в Женева — малко след като бе изнесъл доклада си, тя просто дойде и се представи. Каза, че е завършила Медицинския институт в Монпелие и сега стажувала в парижкия болничен комплекс „Света Ана“. Била сама и нямала с кого да отпразнува двайсет и шестия си рожден ден. Не знаела защо се държи толкова прямо, просто той бил привлякъл вниманието й още от първите думи на доклада. Нещо в него я теглело да се запознае, да разбере кой е. Да бъде в компанията му поне за малко. Нямала представа дали е женен или не. И не я интересувало. Ако кажел, че е семеен и обича жена си, или че просто е зает, щяла само да му стисне ръката, да изрази възхищение от доклада и да си тръгне. Точка.
Но той не каза нищо подобно.
Излязоха от хотела, минаха по пешеходния мост над Рона и се отправиха към стария град. Вера беше лъчезарна и жизнена. Дългата, почти черна коса беше заресана на една страна и грижливо наместена зад ухото, тъй че да си остава на място дори при най-енергични движения. Също тъй черни бяха и очите й, блеснали от младежки копнеж по предстоящия дълъг живот.
Преди да са минали двайсет минути от запознанството, двамата вече се държаха за ръце. Вечеряха заедно в малко италианско ресторантче на две крачки от квартала с червените фенери. Странна бе мисълта, че и Женева си има свърталище за проститутки. Градът се славеше със своите шоколади и часовници, а трезвата репутация на световен финансов център изглеждаше някак несъвместима с тесните цепнати поли на уличните професионалистки, но въпреки това те скитаха невъзмутимо по няколкото тесни улички, където им бе разрешено да съществуват. На минаване покрай тях Вера внимателно наблюдаваше Озбърн. Какви чувства го вълнуваха — смущение, свян, скрито въжделение или безмълвно примирение с живота? Всичко това едновременно, помисли тя. Всичко.
Също като по-голямата част от следобеда, вечерята бе посветена на онова нежно, потайно разузнаване между мъж и жена, усетили инстинктивно взаимно привличане. Докосване на ръцете, разменени погледи и накрая дългото, проницателно взиране очи в очи. На няколко пъти Пол усети, че се възбужда. Първият път това стана докато разглеждаха хлебарския щанд в голям универсален магазин. Наоколо гъмжеше от купувачи и той имаше чувството, че всички са се вторачили в слабините му. Веднага грабна една погача и небрежно се прикри с нея, като се преструваше, че зяпа наоколо. Вера го забеляза и се разсмя. Сякаш бяха отдавнашни любовници, търсещи потайна тръпка в интимна игра сред тълпата.
След вечеря се разходиха по рю дез Алп и спряха да погледат как луната изгрява над Женевското езеро. Зад тях беше „Бо риваж“, хотелът на Пол. Той бе планирал да си тръгне след вечерята и разходката, но сега, когато мигът на раздялата наближаваше, внезапно усети, че съвсем не е толкова самоуверен, колкото предполагаше. Беше разведен едва от четири месеца — твърде малко, за да се почувства отново привлекателен ерген, при това лекар. Опита да си припомни как го правеше някога. Как успяваше да подмами жените в стаята си? Не си спомняше нищо, в главата му царуваше пустота. Но Вера го изпревари.
— Пол — каза тя с усмивка, като го хвана под ръка и се притисна по-близо, защото откъм езерото полъхваше хлад, — когато си с жена, никога не забравяй, че за да я привлечеш в леглото, решението трябва да бъде нейно.