Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Комисарят сви рамене и продължи:
— Разказаното от Хайлман изключително много ви компрометира. Оставили сте баща си да гладува?
— Това е най-голямата лъжа, която може да има.
— Лежал е в полуизгнило легло?
Хайдер стана тъмночервен и протестира:
— Ще помоля леглото да бъде прегледано!
— Аз действително ще го направя. Ще наредя също да разпитат хлебаря, месаря и бакалина дали Хайлман е бил при тях.
— Те ще потвърдят моите показания! — каза той.
— Може и така да стане. Но, от друга страна, е възможно да сте закупили хранителните продукти за самия себе си. Вашият кръстник, когото единствено посочвате за своя защита, е мъртъв. Другите показания говорят против вас. Трябва да ви задържа и да предам случая на съдия следователя!
— Боже Господи! — извика Хайлман уплашено. — Но аз съм невинен!
— Това ще установи следствието. Но трябва да ви обърна внимание, че часовникът почти няма стойност, така че не може да ви бъде наложено кой знае колко голямо наказание. Но в случай че бъдете обявен за виновен, ще бъде добавено допълнително наказание, тъй като сте извършили повторно престъпление, а това означава най-малко една година!
— Хер комисар, мога само да уверя, че и този път съм невинен! — изкрещя Хайлман — Ако бъда отново осъден, значи изобщо не може да има справедлив съдия. Не знам какво да мисля. Аз постъпих със стария си кръстник като състрадателен човек. Ако затова ми бъде заплатено с повторен затвор… е-ех, по-добре да си мълча. Колкото по-нещастен съм аз, толкова по-голяма е радостта на този, комуто дължа всичко това.
Служителят каза спокойно:
— Ако действително сте невинен, погрешно е да се отчайвате. Ще ви бъде дадена възможност да се защитите. А сега ще наредя да ви отведат. Надявам се, спокойно ще се примирите със съдбата си, вместо със съпротива още да я влошите!
Комисарят позвъни и Хайлман беше отведен в една килия на полицейския арест. Не беше се порадвал и един пълен ден на върнатата свобода.
3. Глава
Помощник в беда
Когато Вилхелм Хайлман беше отведен под полицейски конвой, на улицата ги бе срещнал един господин. Той дълго гледа замислено след бившия книговезки калфа и накрая последва групата. Изглежда, проявяваше особен интерес към това, което ставаше в полицейското управление, защото застана в един ъгъл, откъдето добре можеше да наблюдава входа. Търпението му беше подложено на голямо изпитание. Най-сетне портата се отвори и излезе един мъж, който в никой случай не правеше приятно впечатление. Грубото му лице изразяваше злорадство и триумф. Мъжът не се озърна нито надясно, нито наляво, а пое по пътя си, без да забележи стаения в чупката на зида наблюдател. Така се започна странно преследване, защото наблюдателят незабелязано се впусна по следите на другия — през няколко улици и малки площади до предградието, където мъжът изчезна зад вратата на един магазин. Преследвачът премина бавно край дюкяна и прочете табелата на вратата: „Томас Хайдер, книговезец“.
След няколко метра господинът спря, поклати някак недоволно глава и тръгна по другата страна на улицата, за да измине същия път в обратна посока. При полицейското управление размисли няколко мига и пристъпи после стегнато към портата, която при позвъняването му се отвори.
Комисарят тъкмо се канеше да напусне кабинета, когато влезе един полицай.
— Прощавайте, хер комисар — каза той, — тук има един непознат, който желае непременно да говори с вас.
Комисарят смръщи чело.
— Сега, след приключване на службата?
Полицаят поклати леко глава.
— Било много наложително — отвърна. — Човекът ми даде като легитимация тази визитка.
И подаде на комисаря малка картичка, на която бе изписано с готически шрифт името: „Франц Арнд, детектив.“ Комисарят й хвърли бегъл, недоволен поглед, но като прочете името Арнд, по сухата му фигура мина трепет.
— Арнд? — попита поривисто. — Веднага го пуснете да влезе!
Жандармът се подчини и няколко мига по-късно влезе тайнственият мъж, който току-що бе проследил книговезеца Курт Хайдер до жилището му. Комисарят побърза към него и му разтърси ръката.
— Хер Арнд! Каква радост! Не съм ви виждал от историята, при която заловихте навремето страховития Горски призрак. Означава ли това, че сте напуснали полицейската служба?
Погледна въпросително към Арнд. Този се поколеба за миг, но бързо се овладя и каза:
— Да, аз купих мината от барон фон Вилдщайн край Хоентал, за да се погрижа за миньорите от моя роден край. По-късно… по-късно обаче отново се върнах в тайната полиция. Понастоящем съм по следите на една голяма афера.