Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Беше още същата вечер. Един небиещо на очи, просто облечен човек се разхождаше за кой ли път вече с бавна и спокойна походка по улицата, на която се намираше къщата на книговезеца Хайдер. Когато минаваше покрай дюкяна, вратата се отвори и Курт Хайдер излезе. Без да се оглежда, тръгна забързано по тротоара. Другият мъж спря за миг и погледна след него.
— Най-после! — промърмори. — Продължи цяла вечност!
Без колебание последва книговезеца и не след дълго го видя да изчезва в една пивница. Преследвачът не се замисли много и също влезе. В общия салон двама мъже седяха на една ъглова маса, иначе кръчмата беше умерено пълна. Курт Хайдер бе посрещнат с шумно „Хей!“ и крепки упреци.
— Е, ама, Курт, чакаме те вече цял час! Първо уреждаш скат посред седмицата, пък после идваш едвам сега! — извика ядосано единият.
— Хайде, стига — ухили се Курт с пренебрежителен жест — Сега съм тук, така че да почваме! Но едно ще ви кажа, днес няма да играем по на няколко кройцера! Днес аз отивам на голямо!
Скоро играта беше в пълен ход и тримата участници в ската изобщо не забелязаха в усърдието си, че срещу тях се е настанил един друг посетител и ги наблюдава внимателно. Курт Хайдер беше в най-добро настроение. Триумфът му над омразния съперник го правеше лекомислен. Изливаше бира подир бира в гърлото си. В началото имаше добра карта и стана непредпазлив. Рискуваше повече от необходимото и скоро гулдените тръгнаха един след друг в джобовете на неговите съиграчи. Вместо сега да внимава, той опитваше да си върне късмета и с неблагоприятни карти. Така играта следваше своя ход. Кръвта нахлу в главата на Хайдер. Той тресна с юмрук по масата и заяви, че ще спечели, та ако ще това да му коства къщата и двора. Часовникът удари десет и сега късметът, изглежда, съвсем заряза Курт Хайдер. Наличната му сума не само беше отдавна свършила, но беше направил вече и значителни дългове при своите съиграчи. От тези съображения те искаха да престанат и обявиха последни раздавания, ала Курт бе изцяло излязъл от самообладание. Той обвини съиграчите си в алчност за печалба и страхливост и ето как играта продължи сред грозни проклятия и препирни.
Към полунощ нещата стояха зле за Хайдер.
— Сега стига толкоз! — извика един от играчите. — Днес нямаш добър ден, Курт! Как стои работата с плащането? Кога ще ми издължиш мангизите и от последния път?
— Да — обади се и другият, — а на мен си длъжник от няколко седмици с повече от петдесет гулдена! Кога ще ми платиш най-сетне? Аз мислех, че приятелството ни се гради на честни начала, ама ти май го тълкуваш само в своя полза! Защо играеш толкова непредпазливо и се отдаваш на скъпи увлечения? Кон се канеше да си купуваш, а сега? Я си плати по-напред дълговете!
— Искаме да си видим най-после парите! — викна първият. — Кога ще ни платиш?
Курт Хайдер не знаеше какво да каже. Омаята от играта беше отлетяла, дойде изтрезняването и сега той се питаше откъде да вземе изгубената сума. Двайсет гулдена беше проиграл днес. Човек не по всяко време разполага с такава сума в касата си, особено ако наред с всичко останало има и няколко „хобита“, които му костват много пари. И на това отгоре смъртен случай в къщата! Вярно, в последно време Курт бе проявявал голямо скъперничество спрямо баща си, но сега, когато се налагаше да го изпроводи до гроба, не можеше да се цигани. И как щеше да плати другите дългове? Двата гулдена, които беше взел от кутията за пури на баща си, бяха безвъзвратно заминали, а пък и какво ли означаваха два гулдена в сравнение със сумата, която дължеше на „другарите“? Внезапно го споходи една отчаяна мисъл. Бързо каза:
— Защо се вълнувате толкова? Ще ви платя, но не днес. Баща ми почина и трябва да бъде прилично погребан. А после ще продам една ценна наследствена вещ и ще ви дам парите в брой. Вярно, тя е малко поостаряла, но ако се преработи…
— Прави каквото щеш — изръмжа единият любител на ската, — само набави час по-скоро кинтите! А сега лека нощ!
Взе си шапката от куката и се отдалечи. Другият мъж също натякна нещо подобно за комарджийския дълг и накрая си тръгна. Сега Курт остана сам със съдържателя в салона. Сам? Не, на съседната маса седеше един непознат посетител и четеше вестник. Арнд, защото той беше непознатият, едва не подскочи от възбуда. Ценна наследствена вещ! Не може ли това да е търсената златна чаша, чиято кражба бе стоварена преди две години на Хайлман? И Хайдер искаше да я даде за преработка! Естествено, защото иначе би могла да бъде разпозната. Неотложните дългове и пияното състояние очевидно бяха направили Хайдер непредпазлив. Детективът непременно трябваше да използва благоприятния момент. Но на първо време се ограничи да се прикрива зад вестника си, изчаквайки по-нататъшните реакции на Хайдер.