Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Арнд беше следил комисаря с нарастващ интерес. Накрая каза:
— Извинете, хер комисар, не е ли това младият мъж, който преди три четвърти час беше доведен в управлението от двама жандарми?
Комисарят го погледна слисано.
— Откъде знаете? Мътните го взели, та вие имате очи навсякъде! Сега да не кажете още, че вече сте предприели разследвания пред портата ни?
Арнд се усмихна.
— Разследвания не, но имам добри очи. Преди около половин час един друг мъж напусна сградата — широкоплещест, чернокос и с израз на лицето, който може да мине за олицетворение на самото злорадство. Кой беше той?
— Книговезецът Хайдер, синът на стария кръстник и главният свидетел на обвинението — осведоми комисарят. — Щом толкова се интересувате, ще ви разкажа предисторията на случая, разбира се, така, както ми я представи Вилхелм Хайлман.
Разказът продължи доста време. Когато свърши, комисарят се облегна назад в очакване коментара на Арнд. По време на разказването този бе станал замислен. Сега се произнесе предпазливо:
— Каква странна история! Човек почти се изкушава да повярва на този Хайлман.
— Да, почти — изрази съгласие комисарят. — И все пак положението на Хайлман е практически без изгледи за успех. Ако хлебарят, месарят и бакалинът потвърдят неговите показания, това още не означава, че хлябът, саламът и ракията са били предназначени за кръстника. А Хайдер отричат да са оставили стария да мизерства и ще се пазят да ни поднесат действителността под носа. Те определено са сменили постелята, преди да е отишла жената да подреди мъртвеца. Не, не, Хайлман няма добри карти. Поне двата гулдена да се бяха намерили!
— Може би Хайдер ги е отмъкнал — подхвърли Арнд. — Цялата тази история ми се струва доста съмнителна. Хайлман твърди, че Хайдер е съумял да насочи подозрението към неговата личност, като е сложил парите в сандъка. Но защо е била открадната златната чаша? Крадецът не е можел просто ей така да я продаде, тъй като нейното описание е било публикувано във всички вестници. А ако Хайдер е целял само да вкара съперника си в затвора, защо не е подхвърлил и съда на Хайлман?
Комисарят погледна Арнд замислено.
— Междувременно са минали две години. Може би Хайдер, ако историята на Хайлман е вярна, е възнамерявал да изчака известно време, докато може да осребри чашата? Днес едва ли вече някой ще си спомни точното описание на тази ценна вещ, а за полицията случаят отдавна е изяснен.
Арнд кимна.
— Може би имате право. Както и да е, историята на Хайлман ми се струва правдоподобна. Знаете ли, случайно станах свидетел как вашите хора отведоха Хайлман от странноприемницата. Следвайки някакъв вътрешен глас, дойдох дотук с чувството, че трябва да помогна на един невинен в крайна беда.
Комисарят сви рамене.
— Каква полза от всичко това? — отвърна. — Онова, което ни липсва, са доказателствата. Без доказателства не можем нищо да направим.
— Доказателствата ще ги намеря аз! — извика Арнд. — Хер комисар, що за птица е тоя Хайдер? Познавате ли го по-отблизо?
Комисарят поклати глава.
— „Познавам“ е силно казано — отговори. — Минава за избухлив и непредсказуем, обича да пие повече, отколкото може да носи. Но вие какво смятате да правите? Да не би на своя глава да се намесите в разследването?
— Няма да ви преча — успокои го Арнд. — Ще ми поразвържете ли малко ръцете?
— Доколкото нещата си остават между нас — да — каза комисарят учудено. — А търговецът на момичета?
— Няма да ни избяга! — произнесе уверено Арнд. — Моите хора са по петите му. Мога ли да поговоря сега с Хайлман?
Комисарят се съгласи.
— Той се намира в полицейския арест и утре ще бъде отведен в следствения затвор. Най-добре е да отидем веднага при него, преди пазачът да е угасил светлината.
С тези думи посегна към шапката, бастуна и палтото и тръгна напред. Минаха по един дълъг коридор, докато стигнаха крилото с килиите. Комисарят отвори една от тях със своя ключ и Арнд влезе. Служителят дискретно се оттегли. След половин час Арнд напусна в оживен разговор с комисаря Андерс полицейското управление и се сбогува с отзивчивия служител.