Дело об убийстве, или Отель «У погибшего альпиниста» (Още една заупокойна молитва за детективския жанр)
- Автор: Стругацкие Аркадий и Борис
- Язык: болгарский
- Год: Наследник Стругацких
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Детективная фантастика
Электронная книга - «Дело об убийстве, или Отель «У погибшего альпиниста» (Още една заупокойна молитва за детективския жанр)». Краткое содержание книги:
— Не — каза. — По-добре да подишам въздух.
След това отново отвинти капачката и си наля четвърта чаша. Доядох сандвича, изпих кафето и се наканих да се прибирам. Хинкус тъпо разглеждаше своята чаша бренди.
— Гледайте да не паднете от покрива — казах му аз.
Той се усмихна криво и нищо не отговори. Отново се качих на втория етаж. Шум от билярдни топки не се чуваше и аз почуках на вратата на Симоне, Никой не отговори. Зад вратата на съседната стая се чуваха неразбираеми звукове и аз почуках. Симоне и там го нямаше. Дьо Барнстокър и Олаф играеха на карти. По средата на масата имаше купчина смачкани банкноти.
Като ме видя, Дьо Барнстокър направи широк жест и възкликна:
— Влезете, влезте, инспекторе! Скъпи Олаф, и вие, разбира се, каните инспектора, нали?
— Да — каза Олаф, без да откъсва поглед от картите. — С удоволствие — и обяви пики.
Извиних се и затворих вратата. Къде изчезна смеещият се? Нито се вижда, нито, което е най-чудно, се чува. Впрочем за какво ми е? Ще поиграя сам. Никаква разлика няма. Дори е по-приятно. Запътих се към билярдната и по пътя изпитах малък шок. По таванската стълба, придържайки с два пръста полата на разкошната си дълга рокля, слизаше госпожа Мозес.
— Вие също ли се печете? — изтърсих объркано.
— Да се пека ли? Аз? Що за нелепа мисъл? — Тя пресече площадката и се приближи към мен. — Какви странни предположения изказвате, инспекторе!
— Не ме наричайте, моля ви, инспектор — помолих аз. — До такава степен ми е омръзнало да слушам това на работа…
— Аз о-бо-жавам полицията — произнесе госпожа Мозес, засенчвайки прекрасните си очи. — Тези герои, тези храбреци… Вие нали сте смелчага, не е ли истина?
Някак от само себе си се получи, че й предложих ръката си и я поведох към билярдната. Ръката й беше бяла, твърда и удивително студена.
— Госпожо — казах аз. — Ами вие съвсем сте измръзнали…
— Никак дори, инспекторе — отвърна тя и веднага съобрази. — Извинете, как искате да ви наричам?
— Може би Петер? — предложих аз.
— Това би било прекрасно. Аз имам приятел Петер, барон Фон Готескнехт. Познавате ли го? Обаче ще се наложи вие да ми казвате Олга. А ако Мозес чуе?
— Ще го преживее — промърморих аз. Гледах чудесните й рамене, царствената й шия, гордия й профил и ту пламвах в жар, ту ми ставаше студено. „Добре де, глупава е — трескаво си мислех аз. — И какво от това? Нека. Глупави хора колкото щеш!“
Минахме през столовата и се озовахме в билярдната. Симоне беше тук. Неизвестно защо, лежеше на пода в недълбоката, но широка ниша. Лицето му беше червено, косите — разрошени.
— Симон! — възкликна госпожа Мозес и сложи длани на бузата му. — Какво ви е?
В отговор той извряка и като се опираше с ръце и крака в нишата, запълзя към тавана.
— Боже мой, ще се убиете! — закрещя госпожа Мозес.
— Наистина, Симоне — казах аз с досада. — Оставете тези глупави фокуси. Ще си счупите врата.
Обаче палавникът не мислеше да се убива и да си чупи врата. Той се добра до тавана, повися там, като кръвта му все повече се събираше в главата, след това меко скочи долу и ни отдаде чест. Госпожа Мозес заръкопляска.
— Вие сте просто чудо, Симон — каза тя. — Като муха сте!
— Е какво, инспекторе — подхвана Симоне малко задъхан. — Ще се сражаваме ли за благосклонността на прекрасната дама? — Той взе щеката и направи нападение като във фехтовката. — Аз ви предизвиквам, инспектор Глебски, защитавайте се!
С тези думи той се обърна към билярдната маса и без да се цели, с такъв трясък залепи осмица в ъгъла през цялата маса, че ми притъмня пред очите. Обаче нямаше накъде да отстъпвам. Мрачно взех щека.
— Сражавайте се, господа, сражавайте се — каза госпожа Мозес. — Прекрасната дама оставя награда за победителя. — Тя хвърли на средата на масата дантелена кърпичка. — Принудена съм да ви напусна. Страхувам се, че моят Мозес вече е побеснял. — Тя ни изпрати въздушна целувка и се отдалечи.
— Дяволски съблазнителна жена — заяви Симоне. — Можеш да полудееш. — Той закачи кърпичката с щеката, заби нос в дантелите и полузатвори очи. — Прелест! Вие, както виждам, също не можете да се похвалите с успех, инспекторе?
— Ако не ми се пречкахте толкова много… — мрачно подех аз, събирайки топките в триъгълник. — За какъв дявол стърчите тук?
— А защо вие, глупако, я доведохте в билярдната? — резонно възрази Симоне, разбивайки пирамидата.
— В стаята ли да я заведа… — озъбих се аз.
— Като не умеете, не се захващайте — посъветва ме Симоне. — И подредете топките по-добре, имате работа с гросмайстор. Така. Коя игра играем? Лондонската ли?
— Не. Хайде на нещо по-просто.