Дело об убийстве, или Отель «У погибшего альпиниста» (Още една заупокойна молитва за детективския жанр)
- Автор: Стругацкие Аркадий и Борис
- Язык: болгарский
- Год: Наследник Стругацких
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Детективная фантастика
Электронная книга - «Дело об убийстве, или Отель «У погибшего альпиниста» (Още една заупокойна молитва за детективския жанр)». Краткое содержание книги:
— Търговците обикновено са стиснати — продължи замислено собственикът. — А господин Мозес не е. „Мога ли да ви попитам на чия препоръка дължа честта на вашето посещение?“ — попитах го аз. Вместо отговор той извади от портфейла си стокронова банкнота, запали я със запалката, запуши цигара, издуха дима към лицето ми и отговори: „Аз съм Мозес, господине. Алберт Мозес! Мозес няма нужда от препоръки. Аз навсякъде съм си вкъщи.“ Какво ще кажете за това?
Замислих се.
— Познавах един фалшификатор на пари, който се държеше по подобен начин, когато му искаха документите — казах аз.
— Отпада — с удоволствие рече Алек. Банкнотите му са истински.
— Значи е разглезен милионер.
— Че е милионер, е ясно — каза Алек. — Но кой е той все пак? Пътешествал за собствено удоволствие… По моята долина не пътешестват. Тук се пързалят на ски или се катерят по скалите. Тя е като задънена улица. Няма пътища за никъде.
Аз почти легнах в креслото и скръстих ръце. Беше необичайно приятно да седя така и с най-сериозен вид да гадая кой всъщност е господин Мозес.
— Добре де — казах аз. — Задънена улица. Но какво прави в нея господин Дьо Барнстокър?
— О, господин Дьо Барнстокър е съвсем друг случай. Вече тринадесета година отсяда при мен. За пръв път пристигна още когато хотелът се наричаше просто „Колибата“. Луд е по моя ликьор. Осмелявам се да отбележа, че господин Мозес е винаги пийнал, но досега не е купил нито една бутилка от мен.
Многозначително измънках и отпих солидна глътка.
— Той е изобретател — решително каза домакинът. — Или е изобретател, или е вълшебник.
— Вярвате ли във вълшебници, господин Сневар?
— Алек, ако обичате. Просто Алек.
Вдигнах чашата и отпих солидна глътка в чест на Алек.
— Тогава ме наричайте просто Петер — предложих аз.
Домакинът тържествено кимна и отпи яка глътка в чест на Петер.
— Дали вярвам във вълшебници ли? — попита той. — Вярвам във всичко, което мога да си представя, Петер. Във вълшебници, в Господ Бог, в дявола, в привидения… в летящи чинии… Щом човешкият разум може да си представи тези неща, значи те съществуват някъде, иначе защо му е дадена тази способност?
— Вие сте философ, Алек.
— Да, Петер, философ съм. Поет, философ и механик. Видяхте ли вечните ми двигатели?
— Не. Работят ли?
— Понякога. Често ги спирам, защото частите им се износват прекалено бързо… Кайса! — викна той толкова внезапно, че подскочих. — Донеси още една чаша горещ портвайн на господин инспектора!
Влезе санбернарът, подуши ни, съмнително погледна огъня, отдръпна се към стената и с грохот рухна на пода.
— Лел — обясни домакинът. — Понякога завиждам на този пес. Много, прекалено много вижда й чува, докато броди нощно време из коридорите. И много би могъл да разкаже, ако умееше да го прави. И ако би поискал, естествено.
Появи се Кайса, силно поруменяла и малко раздърпана. Подаде ми чаша портвайн, поклони се, позахили се и се отдалечи.
— Лоена топчица — промърморих аз машинално. Все пак това ми беше третата чаша. Стопанинът добродушно се усмихна.
— Неотразима е — призна той. — Дори господин Дьо Барнстокър вчера не се сдържа и я щипна по задника. А пък на нашия физик как му действа…
— Госпожа Мозес… — замислено произнесе Алек. — Да знаете, Петер, че имам сериозни основания да смятам, че изобщо не е госпожа, още по-малко Мозес.
Не възразих. Голяма работа…
— Сигурно вече сте забелязали, че тя е доста по-глупава от Кайса. И… — той снижи гласа си. — Според мен Мозес я бие.
Трепнах.
— Как така я бие?
— Мисля, че с камшик. Той има камшик. Щом го видях, се запитах: „За какво му е на господин Мозес камшик?“. Вие можете ли да отговорите на този въпрос?
— Знаете ли, Алек… — казах аз.
— Не настоявам — отвърна той. — За нищо не настоявам. И изобщо за господин Мозес заговорихте вие; аз никога не бих си позволил това. Аз започнах за нашия велик физик.
— Добре — съгласих се. — Да поговорим за великия физик.
— Той отсяда тук за трети или за четвърти път — съобщи домакинът. — И всеки път пристига все по-велик.
— Почакайте — спрях го аз. — Кого всъщност имате предвид?
— Господин Симоне, разбира се. Нима никога досега не сте чували това име?
— Не — потвърдих аз. — Да не би да е задържан за фалшификация на багажни квитанции?
Събеседникът ми ме погледна с укор.
— Трябва да познавате героите на националната ни наука — строго каза той.
— Вие сериозно ли? — попитах аз.
— Абсолютно.
— Този тъжен палавник е герой на националната ни наука?
Стопанинът закима.