Дело об убийстве, или Отель «У погибшего альпиниста» (Още една заупокойна молитва за детективския жанр)

На бара, не без усилия, разбрах от Кайса, че само банята на първия етаж в хотела работи. Отидох да взема чисто бельо и кърпа, но колкото и да бързах, пак закъснях. Банята се оказа заета, пред вратата стоеше Симоне, също с пешкир на рамо. Наредих се зад него, а зад мен веднага застана господин Дьо Барнстокър. Запалихме по цигара. Симоне, заливайки се от смях и оглеждайки се на всички страни, заразказва виц за един ерген, който се нанесъл при вдовица с три дъщери. Тогава, за късмет, се появи госпожа Мозес, която ни попита дали не е минавал господин Мозес, нейният съпруг и повелител. Господин Дьо Барнстокър галантно и пространно й отговори, че, уви, не е. Симоне се облиза и впи изпълнен с копнеж взор в госпожа Мозес, а аз се заслушах в гласа, идващ от банята, и изказах предположението, че господин Мозес се намира вътре. Госпожата посрещна това предположение с явно недоверие. Усмихна се, поклати глава и ни разказа, че в къщата си на Рю Дьо Шанел имат две бани — едната златна, а другата като че ли платинена. Когато не намерихме какво да отговорим, тя ни съобщи, че ще потърси господин Мозес другаде. Симоне веднага предложи да я придружи и ние с Дьо Барнстокър останахме сами. Фокусникът понижи глас и се осведоми дали съм видял досадната сценка между санбернара и господин Андварафорс. Доставих си дребно удоволствие и отвърнах, че не съм. Тогава той ми я описа с най-големи подробности и когато аз престанах да пляскам с ръце и съкрушено да цъкам с език, скръбно добави, че нашият добър хазяин съвсем е разглезил кучето си, защото завчера санбернарът постъпил по абсолютно същия начин и с госпожа Мозес в гаража. Аз отново плеснах с ръце и зацъках с език, този път напълно искрено, но тогава към нас се присъедини Хинкус, който незабавно започна да се възмущава, че тук здраво дерат пари, а работи само една баня. Господин Дьо Барнстокър набързо го успокои — измъкна от пешкира му две захарни петлета на клечка. Хинкус веднага млъкна и, горкият, дори си промени физиономията. Взе петлетата, пъхна ги в устата си и се вторачи във великия фокусник с ужас и недоверие. Тогава господин Дьо Барнстокър, извънредно доволен от предизвикания ефект, започна да ни забавлява с умножение и делене на ум на многозначни числа.