Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Тъкмо се обличах. Та както казвах, Мейвис реши да се жертва заради кариерата на любимия си. Сцената беше направо покъртителна. Представи си: Леонардо й се заклева във вечна любов, а тя, обляна в сълзи, хуква навън. Господи, Рурк, почувствах се като някакъв извратен тип, който наднича през ключалката на семейна спалня. Настаних Мейвис в апартамента ми, поне за тази нощ. Днес има почивен ден, тъй че явяването й в клуба не е наложително.
— Очаквайте продължение — промърмори той и се усмихна, като забеляза недоумението й. — Разказът ти ми напомня за сапунена опера, където в края на всеки епизод действащите лица се озовават в критична ситуация. Как ли ще постъпи нашият герой?
— Голям герой, няма що — презрително изрече Ив. — И все пак ми е адски симпатичен, макар че е такъв страхливец. Сигурна съм, че изгаря от желание да строши главата на Пандора, но се боя, че ще отстъпи пред ултиматума й. Ето защо се питам дали е възможно да приютим тук Мейвис за няколко дни, ако се наложи.
— Разбира се.
— Нима си съгласен?
— Домът ми е доста просторен, както често ми натякваш. При това знаеш, че харесвам Мейвис.
— Вярно е. — Тя широко се усмихна — нещо, което се случваше много рядко. — Благодаря ти. А сега е твой ред да разкажеш как мина денят ти.
— Не се случи нищо особено. Купих една малка планета… Шегувам се… — побърза да добави той, когато забеляза изумлението й. — Истината е, че завърших преговорите за създаване на фермерска комуна на Таурус 5.
— Ферма ли?
— Разбира се. Хората винаги ще имат нужда от храна. След известно преструктуриране, фермата на Таурус 5 ще снабдява със зърно мелниците на Марс, в които съм инвестирал солидна сума. Накратко, ползата ми ще бъде двояка.
— Навярно си прав. А сега ми обясни по-подробно за връзката си с Пандора.
Рурк я отмести и съблече ризата й, която беше успял да разкопчае.
— Не се опитвай да ми отвлечеш вниманието! — сопна се младата жена. — Какво означава „за кратко време“, когато описваш връзката си с онази проклетница?
Рурк се опита да вдигне рамене и обсипа с целувки лицето й, после шията й.
— Какво означава „кратко“? — настоя Ив. — Една нощ, седмица… — Усети невъобразима възбуда, когато той захапа зърното й. — Или пък месец… Добре, де, успя да отвлечеш вниманието ми!
— Мога да направя и нещо повече — прошепна той и потвърди думите си с дела.
Да започнеш деня с посещение на моргата беше направо отвратително. Ив крачеше по тихите коридори, чиито стени бяха облицовани с бели плочки, като се опитваше да прикрие раздразнението си от факта, че са я събудили в шест сутринта, за да разпознае някакъв мъртвец. Не, по-лошо — удавник.
Спря пред вратата на една от залите, поднесе значката си към охранителната камера и почака, докато компютърът потвърди самоличността й.
В залата я очакваше служител на моргата, който стоеше до хладилните шкафове, заемащи едната стена. Ив си помисли, че навярно повечето от тях са заети. Кой знае защо през лятото винаги се извършваха повече убийства.
— Вие ли сте лейтенант Далас?
— Да. Разбрах, че имате „клиент“ за мен.
— Току-що го донесоха. — С професионална закоравялост той се приближи до един шкаф и набра кода. Компютърът изключи замразяващия компресор, ключалките изщракаха и чекмеджето с трупа се плъзна навън, заедно с облаче пара. — Жената, която повикали след изваждането на мъртвеца, разпознала в него ваш информатор.
— Да. — Ив дълбоко си пое въздух. Беше свикнала да се сблъсква със смъртта, по-точно — с насилствената смърт. Но ако я попитаха, едва ли би могла да обясни защо й е някак по-лесно да прави оглед на труп на самото местопрестъпление. След безличната, наподобяваща болнична атмосфера на моргата, този акт й се струваше някак перверзен.
— Картър Йохансен, известен още като Бумър. Последен известен адрес — нощният приют на Бийкън стрийт. Крадец, професионален доносник, който от време на време се забъркваше в търговия с нелегални химически наркотици; накратко — жалък представител на човешката раса. — Тя въздъхна и впери поглед в мъртвеца. — По дяволите, Бумър, как са те очистили?
— С някакъв тъп предмет — отговори служителят, очевидно решил, че въпросът е отправен към него. — Може би желязна тръба или метален прът. Ще разберем след приключването на лабораторните анализи. Ударите са нанесени с невероятна сила. Трупът е бил само няколко часа във водата, налице са многобройни контузии и наранявания.
Човекът продължи да обяснява, но Ив престана да го слуша — в края на краищата не беше сляпа, нали?
Бумър не бе се отличавал с хубост, но убиецът или убийците напълно бяха обезобразили лицето му по време на жестокия побой. Носът му беше счупен, разцепените устни почти не се виждаха от плътта, подпухнала от ударите. Назъбената рана на гърлото му означаваше, че е бил удушен, което се потвърждаваше и от спуканите капиляри, осейващи жалките останки от лицето му. Цялото му тяло беше покрито със синини и от неестественото положение, в което лежеше мъртвецът, Ив прецени, че ръката му е счупена. Един пръст от лявата му ръка липсваше, ала Ив знаеше, че Бумър го е загубил по време на войната — факт, с който той особено се гордееше.