Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна кисело.
— Пак ще е по-добре, отколкото да се клатушкаме върху водата и да чакаме някой да дойде и да ни хване. Все пак се надявах, че някой може да измисли нещо малко по-практично.
— Сигурно си права.
Уилям се смъкна до нея и острото му коляно чукна крака й. Рени си помисли, че малко се бе променил след бягството им от замъка на Атаско и арогантността му се бе посмекчила. Дори силният му северноанглийски акцент не беше така подчертан, беше сякаш само една преструвка, подобна на сима му „смърт клоун“.
— Какво да правим в такъв случай? — попита той. — Не можем да гребем. Допускам, че бихме могли да доплуваме до брега — всички ще изпопадате от смях, като ме гледате как плувам, — и така, какво? Не си представям как бихме могли да се изплъзнем от ония буболечки акселерати.
— Те ли са големи, или ние сме малки? — попита Фредерикс. — Може би са някакви чудовищни буболечки, разбирате ли, както в онзи Радиационен уикендов сим-свят.
Рени присви очи, загледана към брега. Няколко летящи форми, по-малки от водните кончета, се носеха във въздуха по необикновен начин, успоредно на линията на водата.
— Виж, дърветата са високи цели километри, песъчинките на брега са големи колкото главата ти, а ние се носим върху листо, което преди това беше лодка. Как мислиш? Според мен „ние сме малки“.
Фредерикс й хвърли бърз, оскърбен поглед и насочи вниманието си към заспалия си приятел. Сладкия Уилям също изгледа Рени с изненада.
— Умееш да хапеш, а, скъпа? — възкликна той, очевидно впечатлен.
Рени изпита известен срам. Тези хора се държаха така, сякаш всичко беше някаква приключенска игра, която задължително ще завърши благоприятно и в най-лошия случай просто ще натрупат малко точки.
— Това няма да приключи с учтивото „Край на играта“, не ви ли е ясно? — каза тя, продължила на глас мислите си. — Преживях и видях смъртта на един човек при опита му да се промъкне в тази мрежа. И независимо дали това, което се случи със семейство Атаско, стана в мрежата или извън нея, те също са мъртви. — Усети, че повишава тон, и се опита да се овладее. — Това не е игра. Моят брат умира — а може би е мъртъв. Сигурна съм, че всеки от вас си има своите собствени грижи, затова нека побързаме.
Настъпи моментно затишие. Т4б, таралежоподобният воин робот, го наруши.
— Целите сме слух. Казвай.
Рени се подвоуми, усетила изведнъж тежкия товар на проблемите им. Тя не познаваше тези хора, не знаеше какво да им отговори — дори не знаеше точно какви въпроси да им зададе. А и се бе уморила да ги подтиква да продължават нататък. Представляваха някаква необичайна компания и бяха почти напълно лишени от приписваната им от Селърс предприемчивост, а от малкото хора в този свят, на които можеше да се довери, само !Ксабу беше наистина тук след настъпилата у Мартин странна промяна, когато вече нямаше и помен от спокойното й и свръхкомпетентно поведение.
— Вижте — започна Рени. — Съгласна съм, че няма смисъл да слизаме на брега, ако можем да си го спестим. Дори насекомите са големи колкото динозаври, а насекомите едва ли са единствените животни там. Все още не сме видели нито една птица, но това не означава, че изобщо няма птици, а всеки от нас би се оказал една-единствена хапка за една чайка.
— В такъв случай какво друго бихме могли да направим, освен да се носим по течението? — запита Куан Ли.
— Е, не казвам, че можем да конструираме извънборден двигател, но не бих се отказала от гребането или пък да се опитаме да направим нещо като платно. Защо да не се опитаме да повдигнем това парче от листото — посочи тя дрипата над главите им — и да го използваме?
— За едно платно трябва мачта — каза мрачно Флоримел. — Всеки го знае.
Рени повдигна вежди: мълчаливката очевидно можеше да говори все пак.
— Наистина ли? А не можем ли да измислим нещо, което да хваща вятъра? Какво представляват онези неща, които използват при совалките — спирачни парашути? Защо да не направим един обърнат спирачен парашут и да го привържем с някои от по-тънките жили?
— Мисля, че идеята на Рени е много добра — отсече Куан Ли.
— О, тя е същински всезнайко без съмнение — обади се Сладкия Уилям. — А колко време ще ни отнеме това? Вероятно първо ще умрем от глад.
— Ние не се нуждаем от храна, не е ли така? — Рени се огледа около себе си; сим-лицата внезапно бяха придобили сериозен израз. — Имам предвид — нима всички вие не сте взели мерки предварително? Не е възможно да сте влезли за такъв продължителен период в мрежата без някаква подсигуряваща хранителна система?