Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Някои от по-малките дечица вече бяха заспали, изтощени от превъзбуда и с препълнени с печено месо стомахчета, но техните родители и опекуни ги мъкнеха със себе си, тъй като не искаха да пропуснат нещо очевидно твърде важно. Подозрителността на Птицеловеца се оказа недостатъчно силна, за да го задържи настрана, и той застана в периферията на кръга и макар да не изпускаше от очи Пол, също се заслуша.
— Ще ви разкажа за отминалите дни. — В гласа на Тъмната луна прозвучаха напевни нотки и дори Пол изпита задоволството от започване на познат ритуал. — За онези дни, преди бащите на вашите бащи и техните бащи да са крачели по света.
Когато тя спря, той усети неочаквано вълнение. Въпреки сдържаността и скептицизма му беше непосилно да седи сгушен в тази студена пещера, без да почувства, че стои съвсем близо до един от изворите на легендите — че му предстои да стане привилегированият слушател на една от най-древните приказки.
— Тогава, в онези дни — започна Тъмната луна, — всичко тънело в мрак. Нямало нито светлина, нито топлина. Студът владеел всичко и Първия мъж и Първата жена страдали в мъки. Те отишли при другите Първи хора, Хората животни, и ги попитали как да се топлят.
Дългия нос им казал да си пуснат коса по цялото тяло като него. Той бил толкова едър, че Първия мъж и Първата жена си помислили, че трябва да е много стар и много мъдър, но колкото и да се напъвали, не им поникнала достатъчно коса, за да ги стопли. Тогава Първия мъж убил огромния Дълъг нос и откраднал обраслата му с коса кожа, и те престанали да страдат за известно време.
Но много скоро светът станал още по-студен и дори кожата, която били взели от Дългия нос, не била достатъчна, за да ги топли. Отишли при Пещерния човек и го попитали как да се стоплят.
— Трябва да намерите дълбока дупка в планината — казал Пещерния човек — и да заживеете като мен, защитени от вятъра-който-хапе, и да отгледате своя челяд.
Но Първия мъж и Първата жена не успели да намерят собствена дупка, затова убили Пещерния човек и откраднали дупката му, и така престанали да страдат за известно време.
Но светът ставал все по-студен. Първия мъж и Първата жена се гушели в своята пещера и се увивали все по-плътно в кожените облекла, но знаели, че скоро ще загинат. Един ден Първата жена видяла дребната Гола опашчица да притичва през пещерата. Хванала я и тъкмо да я изяде, защото била много гладна, Голата опашчица й казала, че ако не я погълне, ще й съобщи нещо важно. И жената викнала Първия мъж да чуе какво ще каже Голата опашчица.
— Ще ви разказа една голяма тайна — започнала Голата опашчица. — Жълтите очи, който живее в страхотния студ и мрак там, навън, притежава нещо магическо, нещо, което се привежда и при най-нежния полъх на вятъра, но въпреки това не може да бъде издухано, което няма зъби, но може да изяде и най-твърдия клон. Тази магия е нещо топло и гони студа надалеч, и тъкмо тя кара очите на Жълтите очи да блестят ярко в тъмнината.
— Какво значение има това за нас? — попитал Първия мъж. — Той никога няма да ни разреши да притежаваме това магическо топло нещо.
— Можем да му изиграем номер и да му го откраднем — казала Първата жена. — Не взехме ли кожата на Дългия нос и къщата на Пещерния човек?
Първия мъж не казал нищо. Той се страхувал от Жълтите очи, който бил свиреп и силен, и много по-умен от Дългия нос и Пещерния човек. Първия мъж знаел, че изпотрошените, оглозгани кокали на много от Хората животни се въргаляли пред леговището на Жълтите очи. Но се вслушал в думите на Първата жена, които излезли направо от сърцето й.
— Ще направя каквото казваш — казал накрая той. — Ако не се опитам, така или иначе ще умрем и мракът ще ни погълне.
Един студен порив на вятъра прекоси залата и разлюля пламъците. Пол потръпна и придърпа кожите по-плътно около себе си. Доспа му се и мислите му се разбъркаха. Всичко бе толкова невероятно. Не беше ли чувал вече тази история? Нима бе възможно?
В пещерата постепенно се смрачи и в отблясъците на жарта слушателите заприличаха на облени в червено сияние призраци. Дрезгавият глас на Тъмната луна ту се извисяваше, ту стихваше, докато тя нижеше песента за откраднатия огън:
— Първия мъж стигнал до мястото с многото кокали, където живеел Жълтите очи. Видял блестящите очи от много далеч, но Жълтите очи го съгледал даже преди това.
— Какво искаш? — попитал той Първия мъж. — Ако не ми кажеш, ще те схрускам между челюстите си. — И показал ужасните си зъби на Първия мъж.
— Дойдох да сключим сделка — отвърнал Първия мъж. — Искам да се спазарим за топлото, лъскаво нещо, което имаш.
— А ти какво ще ми дадеш? — попитал Жълтите очи. И очите му грейнали още по-ярко.