Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— По всяка вероятност аз съм на интравенозни капки. — Гласът на Фредерикс прозвуча неочаквано унило и потиснато. — В онази болница.
Светкавичната проверка установи, че подмятането на Сладкия Уилям е било до голяма степен риторично. Всички до един потвърдиха наличието на хранителни ресурси, които им гарантираха независимост. Дори Сладкия Уилям открехна завесата на своето баснословно обаяние:
— Вероятно седмица-две няма да имам проблеми, приятели и другари, но след това единственото, на което мога да се надявам, е някой да ми хвърля по едно око от време на време.
Така или иначе всички бяха необяснимо сдържани по въпроса за извънмрежовото си съществувание, което възвърна у Рени усещането за безсилие.
— Вижте какво, положението ни е на живот и смърт — каза най-после тя. — Всеки от нас има съществена причина, за да се озове тук. Трябва да си имаме доверие.
— Не се засягай лично — направи гримаса Уилям. — Просто не разполагам с някой разтърсващ кентърбърийски разказ за споделяне. Никой няма права над живота ми. Щом искате моята история, трябва да си я заслужите.
— Какво всъщност искаш да знаеш? — настоя Флоримел. Нейният темилунски сим изобрази гневно негодувание доста убедително. — Всички тук сме в известен смисъл инвалиди, госпожице Сулавейо. Ти, той, аз, всички до един. Защо иначе би ни избрал този Селърс и защо мислиш, че сме се подготвили да прекарваме толкова дълго в мрежата? Кой друг би отделил толкова много време в нея?
— Говори за себе си — изсъска Уилям. — Лично аз си имам собствен живот и в него не е включена никаква въображаема седмица за избавлението на света. Искам просто да се махна оттук и да се прибера вкъщи.
— Не бях подготвен — каза тъжно Фредерикс. — Затова родителите ми ме вкараха в болница. И Орландо не го очакваше. Ние пристигнахме някак случайно. — Той се замисли. — Питам се къде ли е — искам да кажа, тялото му.
Рени притвори очи, полагайки усилия да запази спокойствие. Прииска й се !Ксабу да е до нея, но той продължаваше да наблюдава крайбрежната линия от ръба на листото.
— Имаме по-важна работа от това, да си губим времето в спорове — каза най-после тя. — Фредерикс, ти спомена, че си опитал да се изключиш и това е било твърде мъчително.
Младият мъж кимна.
— Беше ужасно. Просто ужасно. Не можете да си представите колко отвратително беше. — Той потръпна и кръстоса ръце пред гърдите си в прегръдка.
— Свърза ли се с някого, Фредерикс? Разговаря ли с родителите си?
— Наричай ме Сам, моля те.
— Сам. Успя ли да разговаряш?
Той се замисли.
— Не, струва ми се. Искам да кажа, че пищях, но сам себе си не чувах, доколкото мога да си спомня. Не и докато бях… там. Така болеше! Не мисля, че съм бил в състояние да промълвя дори думичка — просто не можеш да си представиш колко ужасно беше…
— Аз знам — обади се Флоримел, но в гласа й не прозвуча особено съчувствие. — И аз се изключих.
— Наистина ли? И какво стана? — попита Рени. — Успя ли да се справиш сама?
— Не. Бях… преместена също като него. — Гласът й прозвуча глухо. — Случи се, преди да стигна до Темилун. Но той е прав. Болката е неописуема. Ако съществува такава възможност, бих се самоубила, ако отново ми се наложи да изпитам подобна болка.
Рени седна и въздъхна. Огромният оранжев слънчев диск току-що се бе спуснал зад гората и вятърът започна да се усилва. Една грамадна насекомоподобна фигура прелетя неочаквано над главите им.
— Но как е възможно да не може човек да открие своята невроканюла? Може би не можем да я видим, но вероятно можем да я усетим?
— Не бъди наивна, миличка — намеси се Уилям. — Информацията, която протича от върха на пръстите ни до нашите мозъци, не е по-реална от тази, която получаваме през нашите очи и уши. Именно такава е функцията на всеки нервен шунт. Разполагаш ли с нещо по-добро?
— Не само че не е по-добро. По-лошо е. — Рени се усмихна мимо волята си. — Оборудването ми е старо — колкото да не ме убие, докато го използвам. Но понеже е елементарно, просто мога да го сваля.
Уилям се намръщи и отвърна:
— Е, да живее Холивуд. — Рени не схвана смисъла на думите му. — А каква е нашата файда?
— Мога да се изключа! И да потърся помощ!
— А откъде си сигурна, че няма да бъдеш подложена на същите мъчения? — настоя Уилям.
— Нека да върви — изръмжа Т4б. — Да прави каквото ще. Единственото, което искам, е да се измъкна от това дяволско местенце.