Както ви харесва
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Както ви харесва». Краткое содержание книги:
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Добре дошъл. Седни и положи
почтения си спътник! Нека хапне!
ОРЛАНДО
Благодаря ви зарад мен и него!
АДАМ
И хубаво, защото аз самият
не бих намерил сили да го сторя!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Хапнете, подкрепете се! По-късно
ще поговорим. Музика! Запейте,
приятелю!
АМИЕН (пее)
„Щипни ни, ветре луд —
по-малко ти си лют
от нашите подобни!
Понеже си незрим,
по-лесно ний търпим
обидите ти злобни!
Хей-хо и хей-хо за зелената шума!
Любовта е измама, а дружбата — глума!
Нийде не са,
както в леса,
дните тъй весели, няма и дума!
Хей-хо!
Хапи ни, студ свиреп —
по-злобно е от теб
другарството невярно!
Неблагодарността
със зъбеста уста
ухапва по-коварно!
Хей-хо и хей-хо за зелената шума!
Любовта е измама, а дружбата — глума!
Нийде не са,
както в леса,
дните тъй весели, няма и дума!
Хей-хо!“
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Щом син сте на покойния Роланд —
тъй както ми прошепнахте и както
очите ми свидетелстват, съзрели
във образа ви негови черти —
добре дошли сте тука! Аз съм князът,
комуто вашият баща бе мил.
Да влезем в пещерата ми, където
ще чуя разказа ви… Верни старче,
бъди и ти добре дошъл сред нас!…
Хванете го под лактите! Така…
А вий, младежо, дайте ми ръка
и нека старият ми слух узнай
какво ви е довело в този край!
Излизат.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Стая в двореца.
Влизат княз Фредерик, Велможи и Оливер.
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Не си го виждал? Слушай, ей, човече!
Ако не бях така великодушен,
едва ли дивото за мъст бих гонил
щом имам питомното. Но мисли му,
ако не ми намериш своя брат!
Със свещ дири го, под дърво и камък,
но във година срок го искам тука
жив или мъртъв! Не опитвай инак
да дириш във страната ми поминък —
земите ти и другото, което
би заслужавало да бъде взето,
ще бъде взето в моята хазна,
докато брат ти не разсее лично
съмненията ми във теб!
ОЛИВЕР
О, княже,
да знаехте сърцето ми: до днеска
аз нито миг не съм обичал брат си!
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
И дваж по-подъл си! Да се изгони!
Запор върху имота му веднага
и нека скита де очи му видят!
Без бавене! Изритайте го вън!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
В гората.
Влиза Орландо с лист хартия в ръка.
ОРЛАНДО
Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,
която светиш във небето ясно,
огрей със непорочна светлина
на нимфата си името прекрасно!
О, Розалинда, с нож от всички тез
кори дървесни книги ще направя,
та който влезе в тоз безкраен лес,
четейки ги, безкрай да те прославя!…
Лети, лети, Орландо, и възпей я,
прекрасната, единствената, „Нея“!
Излиза.
Влизат Корин и Точилко.
КОРИН
Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?
ТОЧИЛКО
Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?