Както ви харесва
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Както ви харесва». Краткое содержание книги:
присъствието си?… Но вий сте весел!
ЖАК
Шут! Шут! В гората! С тез очи видях го!
Глупак, глупец, глумец във пъстри дрехи!
Невероятно! Шут сред тази пустош!
Изтегнал се на слънце и ругае
мадам Фортуна с гениални думи!
А при това жив луд! „Здравей, глупако!“ —
му казвам аз. „Здравейте, господине! —
ми казва той. — Но аз не съм глупак,
защото щастието досега
не ме е посетило, слава богу!“
Тъй казва и от джоба си измъква
часовник слънчев, със помътен поглед
поглежда го и казва: „Ей го, десет!
Личи си накъде върви светът!
Най-много преди час бе само девет,
а подир час ще стане единайсет,
и тъй от час на час ний зреем, зреем,
а после век след век ще гнием, гнием.
Такава е играта!“ Щом дочух
тоз пъстрошит умник да философства
така за времето, в гръдта ми в миг
смехът като петел закукурига
и ме държа цял час, и то измерен
по собствения му часовник! Чуден,
невиждан шут! Не зная друга дреха,
по-почетна от шутовската, княже!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
А що за шут е той?
ЖАК
Изискан, дворцов!
По неговите думи, бил познат
на много знатни и красиви дами.
А мозъкът му, сух като сухар,
останал в кораба след дълъг път,
е цял от всевъзможни чекмедженца,
набити с наблюдения, които
той пръска безразборно. О, да бях
на неговото място! Аз мечтая
за дрехата на шут!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ще я получиш!
ЖАК
И, вярвайте, ще ми стои чудесно,
но само ако се освободите
от убеждението, че съм мъдър,
което ви обхваща напоследък.
Разбирате ли, аз ще имам нужда
от неограничена свобода,
каквато само шутът притежава;
от волно пълномощие да духам
против когото искам като вятър!
И който най-пострадал е, ще трябва
най-много да се смее. Как? Защо ли?
Това „защо“ е ясно като пътя
към черквата: когато мойта лудост
улучи умно някого, той просто
ще бъде луд, макар и да е умен,
ако признае болката; защото,
щом писне само, мъдрата му глупост
ще се окаже в миг изобличена
от удара случаен на глупеца.
Венчайте ме със званието шут,
признайте ми призванието луд,
за да си казвам туй, което мисля,
и аз от край до край ще ви прочистя —
ако светът понася моя лек —
червото на прогнилия ни век!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Фу, фу! Представям си какво ще сториш!
ЖАК
Единствено добро, залагам грош!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ужасно зло, клеймейки тъкмо злото;
затуй защото сам си ти разпуснат
и сластен като скот и всички язви
и циреи, които си спечелил
от слободията си, ще излееш
върху света изобщо!
ЖАК
А нима,
като осъжда гордостта например,
критикът може да се занимава
с отделни личности, когато тя е
всеобща като прилива, издуващ
и най-последната солена капка?
Нима засягам таз или оназ,
щом кажа, че търговките у нас
намятат често княжески коприни
на недостойните си рамене?
Коя ще каже, че нападам не
съседката й, а самата нея,
когато са еднакви? Как би могъл
натруфеният франт от нисък ранг,
почувствал се засегнат, да изкряска,
че „за костюма му не аз съм плащал“,
без да помогне с тази своя глупост
на моите цели? Бил съм го обидил?
Кога, с какво и как? Да чуем! Хайде!
Щом сърди се, признава си вината,
защото над невинните шегата
е прелетяла като дива гъска,
която не е ничия… Но някой
май иде тук!…
Влиза Орландо с изваден меч.
ОРЛАНДО
Стой! Спрете да ядете!
ЖАК
Не мога. Не съм почнал!
ОРЛАНДО
И ще чакаш,