Както ви харесва
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Както ви харесва». Краткое содержание книги:
СИЛВИЙ
Тогава истински не си обичал!
Щом днес не помниш всяка лудория,
в която любовта те е въвлякла,
не си обичал, не!
Щом на околните не си омръзвал
със речи за любимата девойка,
не си обичал, не!
Щом от приятели не си побягвал
внезапно, както аз сега направих,
не си обичал, не!
И аз напразно се съветвам с тебе!
О, Фебе, Фебе, Фебе!
Излиза.
РОЗАЛИНДА
Нещастнико, във твойта рана бърках,
а своята самичка развредих!
ТОЧИЛКО
И аз — своята. Спомням си, че веднъж, когато бях влюбен, си строших ножа о един камък, защото го бях заварил през нощта твърде близо до дома на моята Жана. Спомням си още как целувах бухалката й за пране и вимето на кравата, която милата й грапава ръчичка беше доила. А веднъж дори ухажвах вместо любимата си една грахова шушулка; помня как откъснах от нея две зърна и после й ги върнах, казвайки през сълзи: „Дръж, нека бъдат твои, дар от мен!“ Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!
РОЗАЛИНДА
Сам не забелязваш правотата на думите си!
ТОЧИЛКО
Обикновено я забелязвам, но късно, когато вече съм се спънал в нея и съм си счупил свирките!
РОЗАЛИНДА
Страстта на тоз овчар
е сродна с моя жар!
ТОЧИЛКО
И с моя, но не чак толкоз.
ЦЕЛИЯ
Запитайте старика би ли искал
да ни нахрани, ако му платим!
До смърт съм изгладняла!
ТОЧИЛКО
Ей, глупако!
РОЗАЛИНДА
Млък! Той не ти е брат!
КОРИН
Кои сте вие?
ТОЧИЛКО
От теб по-знатни.
КОРИН
Иначе тежко ви!
РОЗАЛИНДА
Млък, казах, шуте! Добър вечер, старче!
КОРИН
Сполай ви, господине!… И вам също!
РОЗАЛИНДА
Овчарю стар, с учтивост или злато
подкрепа ако можем да си купим
в тоз пусти край, приют и хляб ни дай,
защото таз девойка от умора
ще падне вече!
КОРИН
Драги господине,
повярвайте, че много я жалея
и че желая — повече за нея,
отколкото за себе си — да бъда
във състояние да й помогна.
Но аз на чужда стока съм овчар
и друг я стриже. Моят господар
е стиснат и не се старае много
да си издейства прием на небето
с гостоприемство земно. При това
го няма тука. Целият имот
— колиба, стадо, паша — се продава;
а нашата храна не е за вас…
Все пак елате! Ний сме люде прости,
но нивга не отказваме на гости.
РОЗАЛИНДА
А кой е купувачът?
КОРИН
Този момък,
с когото ме видяхте да говоря.
Но него му е другаде главата.
РОЗАЛИНДА
Тогава, ако туй не е нередно,
купи колиба, пасбище и стадо
за наша сметка!
ЦЕЛИЯ
И от нас ще имаш
надбавка към заплатата. Туй място
допада ми. Аз бих живяла тук.
КОРИН
Нередно няма. Всичко е за продан.
Елате с мен и ако ви допаднат
земята, добивът, животът тук,
покупката за вас ще свърша лесно
и вам ще служа предано и честно!
Излизат.
ПЕТА СЦЕНА
В гората.
Влизат Амиен, Жак и други.
АМИЕН (пее)
„Тоз, който е роден
да спи под дъб зелен
и птичи гласове
със песен да зове,
нека в шумата дойде завчас,
нека в шумата дойде при нас —
сред нея тук
враг няма друг
освен зимния вихър и мраз!“
ЖАК
Още, още! Продължавайте, моля ви!
АМИЕН
Ще ви докарам меланхолия, месьо Жак.
ЖАК
Толкоз по-добре! Продължавайте! Аз пия меланхолия от песните, както невестулката изпива птичите яйца. Пейте още, моля ви!